Елеонора Лилова: Родители, вярвайте в силата на децата си!

Елеонора Лилова е директор на столичното 2-ро СОУ „Акад. Емилиян Станев“. В интервю за Az-jenata.bg тя разказва за предизвикателствата в образователната система и как да направим училищата една по-приятна среда за българските деца.

Разкажете ни за ежедневието на един училищен директор? Кои са основните предизвикателства в работата Ви?

Да бъдеш директор е много отговорна работа, но и много интересна. Няма два еднакви дни в ежедневието ми. Всеки ден се изправям пред различни предизвикателства и всеки ден крие някаква изненада. Отивам с нагласата да свърша по план някои неща, но с различните ситуации, пред които се изправям, се оказва, че плановете ми ги свършвам някак между другото.

Когато пред вратата се подредят хора, които искат веднага да се реши техния неотложен проблем, няма как да не промениш графика си.

Основното предизвикателство пред един директор е да разрешава проблемите своевременно и то по най-добрия и правилен начин. Трябва да внимавам и съобразявам нещата от всички гледни точки, и най-вече законово, така че да не допускам грешки или поне да са толкова минимални, че да носят минимален риск. Затова често след време се питам: „Дали постъпих добре? Правилен съвет ли дадох? Как ще се отрази решението ми след време?“.

Има ли достатъчно разбиране от страна на родителите по отношение на учебния процес и ролята им в съвместното възпитание на подрастващите?

Да, повечето родители имат волята да приемат колегията като източник на знания и се доверяват на съветите и указанията, които им даваме по отношение на учебния процес. Обикновено разминаване между наше и родителско мнение се получава, когато на родителя много му се иска детето му да е отличник във всяка област, а възможностите показват друго. Нереалното оценяване, което очакват от нас, води до погрешно израстване и неправилна рефлексия на много деца. Иска ми се родителите да имат повече вяра в учителя, защото той най-добре може да прецени реалните познания и умения на своите ученици.

Понякога има разминаване и в поведенческите решения, които трябва да вземем. Някои родители са приели, че винаги тяхното дете е право, а чуждото виновно. Разбира се няма как да има двама невинни в едно провинение и тогава наистина е трудна задачата на педагозите да балансират между истината и правилното решение.

Живеем в години, които са трудни за възпитание. И родители, и учители се чудим как да постъпим, кои думи да премерим в изказа си, какъв подход да приложим. Правилното решение често се крие в обединяването на усилията на възрастните, защото ако едно дете чуе родителя си да говори срещу неговия учител, то смята, че родителят е прав и в различни ситуации губи доверие към преподавателите. А и обратното – не бива да си позволяваме възрастните да се конфронтираме и пред децата не следва да изпускаме нервите си. Емоцията винаги ни изиграва лоша шега, а децата се учат от всяка една наша реакция.

Как родители и ученици да направят по-добър избор на училище след 7-ми клас? Какви са Вашите основни препоръки?

Свързани статии

Светла Петкова: В днешно време човек трябва да владее поне 3 езика

Румяна Йохнева: Работещата майка се справя с добро планиране

Петя Кокудева: Най-трудно е да пиша вълнуващо и за деца, и за възрастни

Доброто училище след 7. клас за едно дете може да не е добро за друго. Общи рецепти няма. Обикновено хората се подвеждат по това да се похвалят в кое училище учат децата, но името на училището не прави растежа на отделния ученик. Затова най-добрия избор е този, при който детето е намерило своята благоприятна среда за развитие, съчетана с качествена материална база и качествено обучение по желаната от него специалност. Затова препоръката ми е да подреждат избора на училища от най-желаното и най-удобното до дома на детето към най-отдалеченото.

Вие самата как успявате да съвместите личен живот и професионално развитие?

Съчетавам го лесно, защото имам подкрепата на съпруга ми и дъщеря ми, които ми помагат. Те не само са зад гърба ми, а са винаги около мен. Когато ми е трудно, изслушват ме и ми дават най-топлите думи за лек, а когато ми е хубаво, се радват на успехите ми от все сърце. Така успяваме заедно.

Какво пожелавате на родителите на седмокласници тази година?

Пожелавам им да имат търпение, за да издържат на напрежението на цялата процедура по приема. Да са спокойни, защото напрежението и емоцията не са добър съветник. Да вярват в силите на детето си, защото всяко дете си има своето заслужено място, за което се бори според възможностите си. Да потърсят най-мъдрото решение и да повярват, че избират доброто училище за доброто им дете.

А на своите колеги от 2-ро училище?

На колегите пожелавам да продължават да поемат предизвикателствата на мисионерската ни професия, да се утвърждават като авторитет, да са силни духом, да са все така сплотени като колектив, който гради имиджа ни на модерно и елитно училище. Но най-вече да бъдат обичаните учители на нашите добри деца на 2-ро СОУ.