Порно актрисата Саша Грей с дебютен еротичен роман

Девствена на 16, актриса в хардкор порнофилми на 18, оттеглила се от порноиндустрията на 21, а на 25 – устремена към Холивуд и издала вече първия си роман. Това ли е крайният феминизъм?

Родена като Марина Ан Ханцис през 1988 г., тя израства в беден район в Северна Калифорния. След развода на родителите си поддържа топли отношения с баща си. „О, хората обичат да си създават обичайните представи: порнозвезда, която има проблеми с мъжката фигура в живота си. Всъщност винаги съм била много близка с баща си. И все още съм”. Родителите й не са очаровани, когато се впуска в избраната от нея кариера. Майка й я умолява всеки ден да се откаже. А баща й? „Той ми каза да не позволявам да ме прецакат.” Грей разказва, че е била добра в училище и първоначално е искала да се заеме с някакъв бизнес, но илюзиите й бързо са разбити. „Видях всички онези хора, по-големи от мен, взели дипломите си и степените от университет, но неможещи да си намерят работа, винаги в дългове заради студентските си кредити. Не исках да бъда робиня, не желаех да се пускам по това течение, да стана поредното зомби. Затова се огледах и избрах порното”.

На 18 години тя става Саша Грей – име, което заимства от певеца в една от любимите си рок групи и от романа „Портретът на Дориан Грей” на Оскар Уайлд – и се впуска в порноиндустрията. „Не беше случайно, бе напълно съзнателно решение. Исках да участвам и да се изявявам, да проуча идеята, че една жена може да бъде агресивна, вълнуваща се от секса, „мръсна” също като мъжете. Исках да покажа, че е нормално да харесваш екстремния секс, както е нормално да харесваш и съвсем традиционния секс. Всичко зависи от теб самия.”

Причините й не са единствено финансови. Като тийнейджърка Саша се интересува от света на BDSM – системата на нетрадиционни сексуални отношения, основана на ролеви игри на господство и подчинение (bondage, discipline, sado-masochism). Тогавашното й гадже обаче не проявява такива желания, а приятелите й смятат, че интересът й е извратен.

„Не знаех къде мога да отида, за да срещна хора с подобни вкусове”, казва тя. И после осъзнала, че порнографията е възможен вариант. „Исках да проуча интересите си по един безопасен начин, но освен това исках да внеса нещо ново в порното, да променя това, което виждах на екрана”. Между 2006 г. и 2009 г. Саша Грей участва в над 200 филмa за възрастни. И не просто какви да е филми за възрастни, а толкова екстремни хардкор порнофилми, че е обявена за „най-впечатляващата сексуална изпълнителка в своя бранш”. Саша не е и типичната актриса от филмите за възрастни. Все пак това е жената, публично издала нещо като порноманифест още преди да е стъпила на снимачната площадка.

За нея порното винаги е било прекалено предсказуемо. Саша искала да отправи предизвикателство към това да бъде по-малко пасивна, по-доминираща и да изненада и колегите си, и зрителите. Това я прави суперзвезда в една индустрия, в която много от актрисите и актьорите изглеждат напълно еднакви и лесно заменими. Отначало, признава тя, всичко било изключително вълнуващо. „Но има един предел докога и в каква степен можеш да изследваш собствената си сексуалност и граници пред камерата. Никога не можеш напълно да се изключиш, да се отдадеш на момента и на чувството, защото знаеш, че те снимат.”

Саша прави нещо, което малцина порноактриси успяват – преминава границата на масовото забавление и влиза в истинското кино. Участва в тв сериала Антураж и във филма на Стивън Содърбърг The Girlfriend Experience. Самата Саша признава, че голямата й мечта е да има по-сериозна филмова кариера, но не знае дали ще й бъде позволено, като се има предвид миналото й. „Така е в нашия свят, въпреки че аз не се опитвам да избягам от това, което съм правила. Просто се опитвам да го надрасна”, твърди тя.

Грей се е изявявала в клипове на Еминем и „Смашинг Пъмпкинс”, свири в готик банда, прави документална фотографска сесия за живота и кариерата си. А сега издава и първия си еротичен роман. „Обществото на Жулиет” ще излезе на българския пазар на 5 август 2013 г.
 
Отмести се, Е. Л. Джеймс, професионалистката идва

Бившата порноактриса Саша Грей предизвиква читателите да прекрачат общоприетите и вътрешните си граници с роман, който скандализира света!

Сексът продава. Може да обвиняваме Е. Л. Джеймс или някой друг, но откакто „Петдесет нюанса сиво” се продаде в милионен тираж по целия свят, издателите се впуснаха в търсене на наследника, на следващия еротичен бестеселър, който ще ни изкуши и ще ни накара да се изчервим.

Погледите на всички в момента са отправени към Саша Грей. Една от най-известните порнозвезди сменя попрището и пише своя първи роман - откровено и без цензура за женските и мъжките сексуални фантазии, за плътските желания и за тайните еротични клубове на елита.

Както в „Петдесет нюанса сиво”, така и в романа „Обществото на Жулиет” се изследват темите за света на BDSM. Сюжетът е свързан с въвеждането на млада жена в елитен таен сексклуб и са намесени политически игри и убийства.

В стила на Грей критиците забелязват прилика с мрачното писане на Реймънд Чандлър и кинематографично предаване на събития и детайли, които се редуват както кадрите в любимия й филм „Дневна красавица”.

Любовта на Саша към киното е очевидна в „Обществото на Жулиет”, където често присъстват препратки към филмите на Луис Бунюел и Орсън Уелс.

Още през 2008 г. агентът на Саша Грей й предлага да напише книга, многобройните й фенове също я подтикват да го направи, но едва след като еротичната трилогия на Е. Л. Джеймс вдъхва нов живот на старото изкуство, тя се предава. „За разлика от филмите, където просто влизах и играех определена от друг роля, превръщайки се в това, което искаха от мен, в книгата имах сто процента контрол.”

„Чела съм много еротични романи, но не можах да се идентифицирам с героините в никой от тях. Не мога да разбера защо на нормалните жени не е позволено да имат садо-мазохистични фантазии. Исках да напиша история за силен женски персонаж, за героиня, която не е наивна по отношение на секса. Да създам образи, които са част от света на фантазиите, но не желаех да пиша за жената клише, която чака Идеалния мъж. Главната героиня не е невежа в сексуално отношение, но има още много да учи.”

Грей смята, че това, което може да е извратено за една жена, за друга може да е най-красивото и вдъхновяващо нещо. Колкото повече разчупваме тези бариери, толкова по-добре ще е за всички жени.

Саша знае, че й предстои много път, докато наложи идеите си. Съвременните жени – претоварени от всекидневните отговорности и решенията, които трябва да вземат - очевидно обичат да бягат от реалността в свят, в който се отдават на пълно подчинение, дори да не се държат по същия начин в спалните си. Фантазията на Саша за една доминираща жена, която има главната роля, като че ли исторически е доказано, че не е толкова популярна. А може би е време?

Катрин е студентка по филмова режисура, преследвана от сексуалните си фантазии –силно възбуждащи, но и странни, дори плашещи, които я карат да си задава въпроси... Във филмите „Дневна красавица“ и „Широко затворени очи“ тя открива част от отговорите. Но нейната неудовлетвореност и запознанството й с много по-освободената в сексуално отношение Анна я отвеждат в свят на свръхбогати и влиятелни хора, които се събират в тайни клубове, за да осъществяват своите дълбоко скрити сексуални желания. Тези нови преживявания носят на Катрин неподозирани наслади, но също така заплашват да унищожат всичко, на което тя държи. Само за един миг животът й се променя и от света на киното Катрин се озовава във вихъра на сексуална оргия, където болката и насладата са едно, където няма граници между нормално и извратено –  Обществото на Жулиет! Това е тайното убежище на част от политическия елит, което следва традициите на  древен култ и неговите сексуални практики.

Но никога не знаеш кой стои зад маската...

Саша Грей изследва не само собствената си сексуалност, но и екстремния секс и системата на нетрадиционни сексуални отношения - BDSM. Тя навлиза в най-скритите кътчета на човешките желания и фанатазии. Чрез кинематографично предаване на събития и детайли и в стила на мрачното писане на Реймънд Чандлър, Грей създава един плашещ, но и привличащ свят и провокира всеки от нас да се замисли за собствените си граници в света на секса.

 „Обществото на Жулиет” е различната еротика...

Мнения за романа

„Петдесет нюанса сиво” намериха своя съперник, най-горещата книга на сезона, написана от човек, който със сигурност е практикувал онова, което описва, и това определено си личи.” No 1 Magazine

„Смайващ дебют!”. The Sun
 
„В този секси дебют има сцени, които ще разпалят и най-вледенилите се страсти. Парещо четиво за почивните дни. За да повторите някои от сцените, наистина ще са ви нужни цели дни.” Fabulous Magazine

„Стилът на писане е фантастичен, погледът й към живота и секса и всичко между тях е очарователен, а героинята Катрин е много сложен образ... „Обществото на Жулиет” си струва да се прочете.” Chick Lit Reviews
 
„Саша Грей знае за какво говори. Може би по-шокиращото е, че тя знае и как да пише живо, образно и как да изгради интригуващ сюжет. Секси роман!” Star Magazine

„Обществото на Жулиет” на голям екран

Интересът към романа „Обществото на Жулиет” е огромен – книгата ще бъде публикувана в над двайсет държави, а Холивуд веднага поиска правата за филмирането й.

На въпрос коя актриса би искала да види в главната роля, Саша отговаря: „Бих искала Дженифър Лорънс или Миа Вашиковска да изиграят главната героиня”. Със своите красиви черти и прекрасна фигура самата Саша може с лекота да бъде Катрин.

Очаква се филмът по „Обществото на Жулиет” да бъде сериозен конкурент на екранизацията на „Петдесет нюанса сиво”. „Грей рамо до рамо с Грей? Хм, това вече е една неприлична мисъл...”

Забележка: В текса са използвани материали от Elle, Independent.co.uk и др.

Предлагаме ви да прочетете откъс от книгата на Саша Грей:
 
Преди да продължите нататък, нека се разберем.

Искам да направите три неща за мен.

Първо.

Не се обиждайте от нищо, което ще прочетете на следващите страници.

Второ.

Оставете задръжките си на прага.

Трето, и най-важното.

Всичко, което ще видите и ще чуете от тук нататък, си остава между нас.

Добре. Сега, да скачаме в дълбокото.

1

Ако ви кажа, че съществува таен клуб, чиито членове са само най-могъщите хора на обществото – банкери, богаташи, медийни магнати, директори на компании, адвокати, служители на реда, търговци на оръжие, военни, политици, държавни служители и дори висши сановници от католическата църква, - ще ми повярвате ли? Не говоря за илюминатите. Нито за Билдърбъргската група1, „Бохемската горичка”2 или някой друг затворен клуб, в който се кроят планове за икономическо завладяване на света.

Не. На пръв поглед този клуб е много по-невинен.

На пръв поглед.

Но ако надникнем под повърхността, нещата са съвсем други.

Срещите в него са нередовни, провеждат се тайно. Понякога в отдалечени и скрити от любопитни очи места. Мястото никога не се повтаря. Обикновено дори не е в една и съща часова зона.

И тези места, тези хора... Нека не си говорим глупости, нека кажем кои, или по-скоро – какви точно са те. Господари на вселената. Или поне Директори на познатата ни Слънчева система. И така, тези хора – Директорите – те използват въпросните сбирки като жизненонужното им време, в което отпускат от важния си и напрегнат бизнес, а именно – прецакването на света. Той и без това си е достатъчно прецакан, но те не спират, опитват се да го начукат на колкото се може повече хора и мечтаят да измислят още по-садистични и изродски начини за измъчване, поробване и обедняване на останалото жалко народонаселение.

И какво правят в дните си за почивка, когато искат да се откъснат от важната си работа?

Не е ли очевидно?

Продължават да чукат.

Виждам, че не сте съвсем убедени. Добре, ще го кажа така.

Срещали ли сте някога автомобилен механик, който изобщо не харесва коли? Професионален фотограф, който не прави нито една снимка, ако не е в студио с включено осветление? Пекар, който не яде кексчета?

Е, тези хора, Директорите – ще ги наричам вече така – са професионални ебачи.

Те ще ви чукат, докато отмалеете съвсем. Ще ви чукат, докато минат през вас и стигнат до върха. Ще ви чукат, докато изцедят всичките ви сили, пари, свобода и време. Ще продължат да ви чукат, докато ви закопаят на два метра под земята в гроба. А някои и тогава ще се пробват.

И какво правят, когато не вършат това?

Естествено...

Трябва да знаете още нещо. Влиятелните хора са като знаменитостите. Те обичат да се мотаят заедно. Постоянно. Ще ви повтарят до втръсване, че е така, защото никой друг не би разбрал какво е да си на тяхно място. Истината е, че просто не желаят да се смесват с по-нисшите слоеве, с мнозинството от недодялани и вонящи плебеи, които се кефят максимално, когато станат свидетели на падението на богатите и могъщите. Падение, за което е виновно единственото нещо, което винаги, без изключение, успява да ги спре поне за малко: сексът.

Затова тези хора, Директорите, професионалните ебачи, са измислили как да имат на разположение целия секс, който искат, и как да осъществяват най-дивите си и извратени сексуални фантазии, без да предизвикат скандал. Което е все едно някой да заяви, че е измислил начин да пърди без да мирише, но както и да е...  Правят го зад затворени врати. Всички заедно. Тайно.

Хенри Кисинджър е казал, че властта е най-върховният афродизиак. По онова време той вече достатъчно дълго се е мотаел из коридорите на властта, така че вероятно е знаел много добре за какво говори. Това място е доказателството.

Може да го наречете Клуб за чукане „Форчън Глобал 500”

Лигата на безсмъртните шибаняци.

Световният сексвзрив.

Или Групата на големите в секса.

Те го наричат Обществото на Жулиет.

Давайте. Проверете го в Гугъл. Няма да откриете нищо за него. Абсолютно нищо. Толкова е тайно. За да не сте напълно на сухо, ще ви дам малко информация и предистория.

Обществото на Жулиет е наречено по името на една от двете сестри, героини,  създадени от маркиз Дьо Сад. Сигурно сте чували за „Жюстин, или неволите на добродетелта”, в който главната героиня е другата сестра, добила повече известност от Жулиет. Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е френски благородник от XVIII век, автор и бунтар, чиито сексуални изживявания са толкова предизвикателни и неприемливи за френската аристокрация, че го затварят в Бастилията за аморалност. Което от гледна точка на бъдещите поколения май е било лошо решение, защото седейки там, в килията, той нямал какво друго да върши и създал роман, още по-дързък и безнравствен от деянията му. Направил го просто ей така, сякаш напук на моралистите.

По време на престоя си в затвора си маркизът написва най-великото произведение на еротичната литература, което светът някога е виждал. „120-те дни на Содом”. Единствената книга, която надминава Библията по отношение на сексуалните перверзии и насилие. И почти толкова дълга. Именно маркиз Дьо Сад, разбира се, се разкрещял от прозореца на килията си в Бастилията към тълпата отдолу, че трябва да щурмуват затвора, и така неволно дал тласък на Френската революция.

Но да се върнем към Жулиет. Тя е по-малко известната от двете сестри. Не защото е по-кротка. О, не, в никакъв случай. Виждате ли, Жюстин е досадна моралистка, търсеща внимание до втръсване, сраснала се с ролята си на жертва. Тя е като онези знаменитости, които се друсат и пропиват или пък признават за пристрастеността си към секса и постоянно досаждат на публиката с огромните си добродетели, появявайки се във всяко риалити  шоу за възстановяващи се пристрастеността си звезди.

А Жулиет? Тя е абсолютно неразкайваща се маниачка, отдала се безсрамно на желанието си за секс и убийство и за всяко плътско удоволствие, което би могла да изпита. Тя се чука и убива и убива и чука, а понякога прави едновременно и двете неща. И наказанието винаги й се разминава и никога не плаща цената за своите перверзии или престъпления.

Може би вече разбирате идеята ми. Може би вече ви е ясно защо това тайно общество, Обществото на Жулиет, не е чак толкова невинно, колкото изглежда.

И ако ви кажа, че успях да проникна – простете за неволната асоциация, която ще предизвикам – в най-вътрешния кръг на този клуб, ще ми повярвате ли?

Не принадлежа по рождение и класа на това общество. Аз съм студентка трета година, специалност филмова режисура. Не съм специална обаче. Съвсем обикновено момиче, със същите нужди и желания в живота като повечето от вас.

Любов. Сигурност. Щастие.

И забавления. Обичам да се забавлявам. Обичам да се контя и да изглеждам добре, но нямам скъп вкус за дрехи. Все още карам малката си хонда, която получих като подарък от родителите си за осемнайсетия си рожден ден, и на задната й седалка винаги има някакви нахвърляни случайни боклуци, които не намирам време да разчистя напълно. Имам приятели, които надраснах и вече нямам нищо общо с тях, и други, с които продължаваме да сме на една вълна.

Добре, спирам с философските размишления, да не ви досадя. Не че ще почна да звуча и като кротка и смирена душица. Време е да споделя с вас своята мечта, мечтата ми за власт, която се въртеше в главата ми от доста време.

Отдавна имах тази сексуална фантазия. Не, не е как чукам дърт милиардер, Доналд Тръмп например, в частния му самолет над Сан Тропе на десет хиляди метра височина. Едва ли има нещо по-отблъскващо за мен от това. Фантазията ми бе много по-земна – по-простичка и интимна.

Някои дни в седмицата ходех да вземам гаджето си от работата му и понякога, когато закъснееше и останеше последен в офиса, си фантазирах как се чукаме в кабинета на шефа му. Но никога не го бяхме правили. Все пак едно момиче може да си помечтае, нали?

1 Билдърбъргска груба - група от влиятелни личности, които организират тайна неофициална ежегодна конференция в някои от най-известните курорти и хотели в света. Името идва от хотел „Билдърбърг“ в холандския град Остербек, където през май 1954 г. се състои първата среща на клуба. – Б.пр.

2 „Бохемската горичка” - суперелитно лятно ранчо „Бохемски клуб“, известно като „Бохемската горичка“ (Bohemian Grove), близо до Сан Франциско. Достъпът е само за мъже, основно президенти, висши държавници и бизнесмени. – Б.пр.