8 март, сряда, 17.30 часа
Унгарски културен институт
Б. БАРТОК: “Замъкът на херцога Синята брада” (реж. Ш. Шилло), 2003, цветен, 63 мин. (по операта от 1911 г., оператор: Т. Немеш)
В борбата между затворената структура на пентатоновата народна песен и късноромантичната мелодика, композиторът драматизира добре познатия сюжет на непрестанно търсещите се и същевременно унищожаващите се един друг мъж и жена. Характерният за творбите на Барток фолклорен музикален израз, именно тук се еманципира.
14 март, вторник
ЧЕСТВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА УНГАРИЯ /15 МАРТ/
Шумен, 10.00 –12.00 часа – поднасяне на венци на паметника на Л. Кошут,
пред къщата-музей “Лайош Кошут” и пред Арменската църква
При сградата на Къща-музей “Лайош Кошут” (едно от местата в Шумен, където той пребивава през 1849-50 г.) от 1941 г. насам системно се отбелязва националния празник на Унгария. Къщата е превърната в музей през 1949 г.
Арменската църква е автентичен паметник на Кошутовата емиграция. Тук през 1849 г., на църковните служби по случай Коледните и Новогодишните празници, съратниците на Кошут са получили възможност да посрещнат заедно Рождество Христово и Нова година. Паметната плоча бе поставена през 1994 г.
Видин, 10.00 часа – поднасяне на венци пред къщата, някога обитавана от Лайош Кошут, по време на пребиваването му в България
15 март, сряда 10.00 и 10.30 часа
София, ул. “Шандор Петьофи”, ул. “Лайош Кошут”
ПОДНАСЯНЕ НА ВЕНЦИ ПРЕД ПАМЕТНИТЕ ПЛОЧИ НА ШАНДОР ПЕТЬОФИ И ЛАЙОШ КОШУТ
Българската традиция в култа към Л. Кошут е уникална: освен в земите с унгарско население в Карпатския басейн (Трансилвания, Войводина, Южна Словакия), България е единствената страна, в която от 1849 г. до наши дни тази традиция се поддържа непрестанно. Нейни основни средища са градовете Шумен и Видин, където унгарско-полската емиграция оказва непосредствено влияние върху местното население и по този начин оставя ярки следи в българската културна история.
17 март, петък, 17.00 часа
Зала №1, Софийски университет “Свети Климент Охридски”
ЛЕКЦИЯ НА ПРОФ. АНДРЕЙ ПАНТЕВ ЗА ЛАЙОШ КОШУТ и представяне на книгите “Избрани творби на Лайош Кошут” и “Биографията на Лайош Кошут”
21 март, вторник, 17.30 часа
Унгарски културен институт
ИЗЛОЖБА НА ИЛИЯ БАНКОВ – (до 31 март)
И. Банков (1959 г., Г. Оряховица ) завършва Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” със специалност “Графика”. Активно взима участие в изложби както в родния си град, така и в София и Велико Търново. През 2001 г. участва в Международния пленер в Тая, Унгария.
29 март, сряда, 17.30 часа
Унгарски културен институт
“ПЪТНИК И ЛУННА СВЕТЛИНА” – представяне на романа на Антал Серб. (участват Стефка Хрусанова – преводач и Йордан Ефтимов – лит. критик)
А. Серб (1901 – 1945), писател, преводач, литературен историк. Автор на “История на унгарската литература” и на “История на световната литература” – най-популярните трудове в тази област в Унгария.
Основен мотив на този роман са познатите теми – пътуването, смъртта като вид игра, връзката между смъртта и любовта. Книгата, сродна с повестта на Томас Ман “Смърт във Венеция”, през последните години придоби популярност в Италия, Германия и Австрия.
Събития в страната
20 март, понеделник, 17.00 часа
Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий”, Австрийска библиотека
“ИЗКУСТВОТО НА ЕВРЕЙСКИТЕ ГРОБИЩА” – фотоизложба на Карой Кохол
“ИМПЕРСКО УЧИЛИЩЕ” – видеопрожекция /реж. Габор Жигмонд Папп/, 2004 г.
До 1944 г. в Будапеща работи немскоезичното “Имперско училище”. Създадено през 1908 г., в него се обучават децата на работещите в Будапеща
немски, австрийски и чешки дипломати и търговци, а от 1918 г. и на унгарци. Много от еврейските деца намират спасение в годините на войната, именно като възпитаници на училището.
През 2004 г. филмът е отличен с Първа награда в категорията за документално кино на филмов фестивал в Будапеща.
22 март, сряда, 17. 30 часа
Пловдив, Етнографски музей
“КУКЕРИТЕ” – фотоизложба на Ласло Кунковач
23 март, четвъртък, 17. 30 часа
Русе, Градска галерия
“10 ГОДИНИ, 100 КНИГИ, 100 СНИМКИ” – фотоизложба на Съюза на унгарските фотографи.