Снимка: Gettyimages.com
България е една от евтините дестинации за алкохолен туризъм. Този факт никой не може да го оспори.
България няма много други работещи начини, по които да привлича туристи. И явно това е ниша, която идеално пасва на профила ни. Определено избралите да дойдат у нас на алкохолен туризъм, ако останат живи разбира се, отнасят незабравими и доста незапомнени спомени от нашето Черноморие.
За щастие не всеки български курорт предлага такъв вид туризъм и човек, който не желае да гледа тълпи от момчета и момичета с бутилки в ръка, може да си избере място, без този вид атракции.
Интересно, обаче българските младежи, които не падат по-долу от техните чуждестранни събратя по изпит алкохол, предпочитат индивидуалните запои, пред организираните.
Тази атракция изглежда все още не е запалила българските младежи, въпреки че те целогодишно участват в подобни запои, само дето си ги организират сами по заведения и дискотеки.
Снимка: Gettyimages.com
И ако другите се отдават на алкохола само лятната ваканция, защото иначе средата им не го позволява при нас това е възможно винаги и по всяко време. Но дали свободата те прави свободен и ти наистина можеш да си кажеш – щом винаги мога да пия, не е нужно всеки път да пия като за последно?
И как се отнасят родителите на младежи и девойки, които попадат в компании, в които правилото е да опитаме от всичко по много: балконинг, алкохол, секс… задълбаването може да стане и доста по-сериозно.
Защото чужденците ще дойдат ще се изпонапият и ще си отидат, а нашите родни пияници си остават. И най-лошото е, че стават все по-зависими и по-зависими, а тук няма качествена реална помощ за алкохолици. Простете – у нас, просто няма алкохолици – кой си го признава това? Просто някои ще кажат – ми таз мен не ме уважава, затова ги разправя такива.
Да не говорим за съпътстващите алкохола увреждания и вреди, които се нанасят. Тук са цял списък с кражби, изнасилвания, безработица… далавери… и кръгът се завърта и се превръща в спирала, която обаче сочи надолу. Колкото и мерки да се измислят за младежката безработица, човек стъпил на тази спирала трудно може да бъде спасен. И тук отговорността не е само на родителите, а и на обществото като цяло. Но така или иначе вредите остават най-вече у дома.
И ако знаем, че няма да можем да помогнем ефективно на детето си, то по-добре още от самото начало да го възпитаваме и да предотвратяваме по всеки възможен начин, то да попадне във въртележката на алкохолните атракциони. Защото за едни са мимолетни и летни, а за родните целогодишни. И никак не е забавно. За някои може би пък да е? Всеки има право на мнение.