Тази не става за нищо!

Чували ли сте това за себе си - "Тази/този не става за нищо..." Този израз е един от най-разпространените по българските земи.

Тези, които са пропуснали да го чуят за себе си да не се мислят за много велики и всенародни любимци – просто или са прекалено високо или са обградени от щадящи ги и подмазващи им се люде. Иначе никой не е подминат и неговата майка също.

Ако не вярвате направете си експеримент. Просто споделете, че еди си коя ще се омъжва за много богат чужденец, например или се е уредила шефка еди си къде… и ще научите невероятни тайни, даже ще разберете и къде са заровени труповете.

Винаги съм се учудвала на тази невероятна българска дарба, може и други народи да я притежават – чужденците могат да се изкажат по въпроса.

И най-смешното е, че фразата „Тази не става за нищо“ можеш да я чуеш само зад гърба си… от доброжелатели… еди си кой каза за тебе… разбира се не, аз – аз теб знаеш много те уважавам и даже когато не съм пиян. Обаче, ако си толкова брутално честен и мразиш интригите и веднага отидеш да питаш в прав текст „Ти защо си казал, така и така за мен, какво мислиш, че трябва да променя?“ за съжаление няма да чуеш никаква градивна критика, особено, ако съдбата те е поставила във възходяща градация спрямо въпросния критикар, тогава ще чуеш колко си кадърен, талантлив и прочие и прочие и накрая си викаш „Бе, аз ли склерозирам верно вече, колко алкохол го черпих този, пиян ли си дойде?“, но всичко ще е омазано с лиги наоколо. Брррр… Ако не почне да те хвали директно теб, какъв изискан вкус имаш към дрехите, колко си свестен в работата, колко добре си гледаш децата… направо можеш да питаш по някое време, ако можеш да прекъснеш словоизлиянията … „Всъщност, ние за кого говорехме, че изпуснах нишката?“

Истината е, че в много случаи именно тези рефренаджии имат право и в 90% от същите случаи именно те са виновни за това ти да си си останал некадърен. Ще питате защо?

Ами много просто защото като са ти били шефове въобще не им е дремело да инвестират в теб, дори и да не се е налагало да извадят пари от своя си джоб. Ти тихо и кротко си им робувал, те бавно и системно са те изцеждали и накрая „как да бъдеш умен, красив и интелигентен“ като те директно или индиректно през цялото време са се старали да те използват само. Избивали са комплекси, страхували са се. Тя госпожата се е виждала, че едвам вдява нещата, пък и е дебела и как да те прати теб на семинар дето хем ти сече акъла, хем си като излязла от кориците на списание, нали веднага ще те забележат и отбележат разликите. Така че, както виждате, не е лесно да промотираш кадърните. Едно, че не е лесно, а друго че направо си е опасно.

Някои съвсем умишлено не инвестират в подчинените им, за да не би да вземеш да започнеш да разбираш повече от това дето и те не го разбират, ама са му шефове и да вземеш да ги изместиш. Да не би да вземат да ти увеличат много заплатата и да почнеш да си купуваш по-хубави рокли от техните или да се вталиш повече от тях и да ги засенчиш. Казвала ли съм го някъде, че ако работиш за жена с претенции на моден дизайнер задължително е необходимо да ходиш с по-смотани дрехи от нея, за да може да ти изнася лекции. Респективно това се отнася и за всичко друго. И е важно да слушаш. Ама внимателно!

Свързани статии

За любовта и презрението, депресията и лудостта...

Защо не ценим лекарите си?

Мисис България Ана Иванова възмутена от омразата към емигрантите ни

Тези хора явно са на мнение, че ще живеят вечно и че те и техните деца ще управляват бизнеса, а другите са само част от болтчета, винтчета, гайки... И всъщност точно така се оказва… и това е тъжната истина в тази страна. Обаче въпросните болтчета, винтчета, гайки не са толкова тъпи - скок под скок отиват при други, ама проблемът e, че другите имат същия манталитет и същото разбиране и накрая си казваш „като няма прокопсия…“ ако можеш си правиш свое нещо, за да намериш по-глупави от теб болтчета, винтчета, гайки…, ако не, /което е по-вероятно/ тайно се задоволяваш да си викаш „колко е тъпа тая свиня, ама се има за голяма работа.“

Проблемът обаче идва, когато наистина потрябва човек измежду подчинените да прояви умения, да управлява нещо – все пак никой не е многоръкия Шива, въпреки че в България много хора си я оспорват тази титла и изведнъж лъсва истината – „Ми не сме подготвили никой? Ауууу, що ли? Как така все некадърници сме събрали?

Ами я пак да помислим... защото през цялото време сме се страхували, че ще ни седнат в стола; защото умишлено сме си избирали некадърници и защото свестните са се усетили и отдавна са ни избягали. Ето затова нещата няма да се променят и ще си останем с рефрена: „Тази/този за нищо не става!“ И ще си се смеем на вицовете, че в ада при българския казан няма да има нужда от дяволи да бутат онези, които искат да се измъкнат, защото другите от долу ще вършат усърдно тази работа и без да им се плаща.

Ще кажете не сме ние от тези, како Сийке, ние такива думи и помисли нямаме? Я пак си помислете и после хващайте да мятате камъни в градината на съседа. В крайна сметка никога не се знае един ден в какъв казан ще се озовем. А и ако се мислим за много възвишени и на облак да е – все същото. Все същите ще трябва да се търпим.

Пък може би, най-вероятно, сигурно, ще вземе и да се променим. Един ден... все някога... някой ден. Нека другият да почне пръв. Нали?