Ще се случи ли обезопасяването на спирките на градския транспорт

Не ми се иска да започвам трагични теми, но няма как да не се направи извода, че всичко у нас е „След дъжд качулка“. Може би, защото все бързаме да направим нещо, да го пуснем в експлоатация и ако мине номера, така да си караме години наред. Всъщност това не е проблем само при градския транспорт, а почти при всяко нещо, което се прави у нас. Първо правим, после мислим. Първо говорим, после мислим. И разбираме, че сме сбъркали, чак когато стане някоя трагедия. Иначе хич и няма да се сетим…

Проблемът е, че човешкият живот, веднъж отнет, не може да бъде върнат. А явно все не ни достигат пари, за да го опазим. Ако сме честни ще кажем, че не ни достига мозък, не ни достига мисъл, не ни достига загриженост. Защото ако здравето и живота са приоритет,  пари биха могли да се намерят. Проблемът е, че това е вкоренено мислене. Да не давам примери и на личностно ниво – ядем каквото ни падне, боледуваме от каквото ни пипне. И после ама здравната ни система…

Дали трагедията с автомобила помел пътниците на спирка на Цариградско шосе щеше да е по-малка, ако спирката беше обезопасена?

Свързани статии

Пречи ли ви алкохолният туризъм?

Защо не ценим лекарите си?

И дали онези, които са решили, че спирката е готова и може да бъде пусната в експлоатация спят спокойно? Най-вероятно да, защото ние сме на принципа – „така се прави“. След инцидента спирката е вече с колчета.  Можеше обаче да е обезопасена и преди това.

Но аз се чудя защо не се обезопасиха и другите спирки? Или трябва на всяко място, което е потенциално опасно да загинат невинни хора, за да може да се погрижи някой?

А всъщност е много просто – ако мястото не е обезопасено, няма навес  за чакащите и мястото не отговаря на елементарните изисквания да бъде спирка – то най-добре там да не спират автобуси.

Идеята ми е супер, нали? Да, ама знаете ли, че тогава спирките на градския транспорт сигурно ще трябва да намалеят драстично. И автобусите, ако трябва да покриват някакви по-сериозни изисквания да намалеят също. И пак се затваряме в порочния кръг. И се молим да не ни се случи на нас. Да, но не винаги може да се минава между капките, особено когато вали пороен дъжд от проблеми. Следващият път може да сме ние на лобното място.