Благовеста Пугьова: Радвайте се и на лошо, и на добро, защото животът е хубав!

Доброволчеството е трудна работа. За нея няма делник или почивен ден, тя не е нещо, с което се хвалиш в CV-то си, но пък със сигурност след ден, в който си успял да помогнеш дори и само на един човек, вечер заспиваш с лекота в сърцето, че този ден не е пропилян.

Един от хората в България, които правят и невъзможното, за да помогнат на деца, лишени от родителски грижи, е младо, красиво момиче - Благовеста Пугьова. Тя е председател на фондация "Подарете книга" във всеки един свободен миг, а в професионален план работи като данъчен консултант.

Потърсихме Благовеста за интервю, провокирани от страстта, с която работи като доброволец и заради благородните инициативи, които създава непрекъснато. Научете повече за доброволчеството и ако имате желание, винаги можете да се включите. Нужда от добри хора има всеки ден.

Би ли ни разказала повече за теб, за професията ти, с какво се занимаваш?

Винаги се двоумя какво да отговоря на този въпрос. Данъчен консултант съм в „Делойт България“, и председател/доброволец в „Подарете книга“. През деня съм първото, вечер или уикендите второто.

Как стартира фондация "Подарете книга", какво те провокира да се занимаваш с доброволческа и благотворителна дейност? Какви са основните ви инициативи?

Работех в „Отечествен фронт“ преди много време и там снимахме всякакви тежки истории, но това с деца от домовете не можах да го преживея. Да видиш как един педофил на 60 години плаща по 5 лв на 13-годишно момиче за нещо, което децата наричат „ходене по старци“ е страшно. Страшно е и да видиш, че не могат да четат на по 15 години и дори нямат книги по лавиците в домовете. По време на снимки се запознах с едно момиче, на което исках да помагам, просто да й бъда приятел, нещо като по-голяма кака, подарих й 7-8 книги. Но пък оставаха толкова деца без приятел и без книги, и реших, че и на тях трябва да им намерим и книги, и приятели, онзи значим възрастен, от когото да учат. И всичко тръгна от Фейсбук.

Срещате ли подкрепа за фондацията, помага ли българинът?

Първите две години не исках да регистрирам фондация, защото за българина това е мръсна дума, просто бяхме „инициативата Подарете книга“. След това ни се наложи, за да ни допускат до институциите, но доброволците продължаваха да се множат. Може би ги вдъхновяваме с примера си - ние не седим в офис, от където организираме доброволците. Ние също работим нещо друго и за нас ценността на подарената събота е също толкова голяма, както за останалите. Когато се уверят в чистотата на подобни идеи, българите помагат много.

Разкажи ни за акцията в началото на септември? Какво представлява идеята ви и как могат да помогнат хората, които желаят?

„И после работа“ е школата на Подарете книга и е насочена към младежи, които ще излязат скоро от домовете. Ние искаме да подготвим децата за този момент. Искаме да осигурим професионални курсове за децата от 16 до 19 години, за да имат занаят, когато излязат от дома. Това е всъщност вторият етап на инициативата, а първият е стартовата седмица в София (1 до 7 септември), когато ще започнат курсовете и ще се опитаме с помощта на нашите доброволци, да им дадем амбиция и един друг поглед за живота извън дома.

Каним всеки, който иска да помогне на тези деца да намерят своята професия, да ни пише на pk@podaretekniga.org и се надяваме след време, когато отидем в на фризьор, да се окаже например, че Соня, която не е можела да пише в пети клас, сега има собствен салон. От доброволците не се изискват специални умения – необходими са ни хора, които да ги придружават и да си говорят с тях, да им дадат хъс и вяра в себе си.

Планирате ли други акции или инициативи в следващите месеци?

Продължаваме, както преди всеки месец да посещаваме различни домове за сираци, като се надяваме тези деца да си намерят нови приятели, приятели в истинския смисъл на думата – да бъдат опора за тях, да им дадат кураж, когато са отчаяни и да им отидат на гости за рождения ден. Това е толкова лесно, а може да даде толкова много на децата – нещо като ефектът на пеперудата.

Много хора имат желание да помогнат, но се натъжават от съдбите на децата без семейство в България и не смеят да поемат инициатива да се срещнат с тези деца. Какво би им казала за кураж, какво ти дава всъщност работата с тези деца?

Свързани статии

Мария Чавдарова за оздравителните курсове, които помагат на духа и тялото

Гузал Тажибаева: Може да намерите любовта навсякъде, но готови ли сте за нея?

Лили Спасова: Българката заслужава медал за храброст и сила, тя прави чудеса!

И аз се натъжавам, но мисля, че ако остана вкъщи и знам, че тези деца са там и пак са така, това няма да ме направи по-малко нещастна. Винаги може да се получи например да заминеш някъде и да се откъснеш от детето-приятел, да се скарате, да не се разбирате просто – това е нормално, както е при приятели. Но когато Христина ме попита защо Ива вече не идва, аз й казах:, „Скарали сте се, тя ти е приятел, не е възпитател на заплата. При приятелите е така – понякога се скарвате, после се сдобрявате, или пък не,  трябва и двете да разберете кой е сбъркал и да се опитате да се поучите, да се извините.“ Така поне разбират, че това приятелство е истинско, а не по задължение. Няма нищо страшно – тези деца са преживели толкова неща, че ако един човек отиде със сърце, там може само да види промяна към добро у тези деца и тази радост е по-голяма от тъгата.

Освен професията ти и фондацията, разбрах, че пишеш и стихове? Кога ти остава време? Ще споделиш ли твое стихотворение с читателите на Az-jenata.bg?

Време винаги има, просто ние го губим. Ето едно:

РОЗИ

Красивата стара жена пак е навън,

виждам я от прозореца,

боса стъпва по снега на двора,

с дълга бяла коса като него,

малките й голи крака стават сини

като синята й нощница от коприна,

прикрита с палто отгоре, пак търси рози.
 
„Но госпожо декември е и рози няма,

не се мъчете, не стойте на студено“

„Ах, дете, не ме учи, не знаеш нищо,

не си виждала рози в снега, защото не си ги търсила“

И не знам дали тя намери рози

във някоя от тези декемврийски сутрини,

но сега, след толкова десетилетия,

и аз излизам сутринта да търся рози,

и понякога забравям да си сложа обувки,

защото ми е по-важно да намеря роза,

отколкото ме е страх да умра.

-------

За какво мечтаеш?

Когато бях малка се качвах на покрива на къщата и си пожелавах все едно и също – „Боже, нека всички хора на земята постигнат мечтите си, а ако не могат, нека са щастливи с това, което имат“. Сега разбирам колко мъдро е било това, макар да го искам по друг начин – ако хората са щастливи с това, което имат и не ламтят за още и още пари, и дават на другите, намират сили просто да дават времето си за другите, светът ще е толкова прекрасен, че няма да има за какво да мечтая.

Твоето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Да се радват на всичко - и на лошото и на хубавото, защото това е животът и е хубав.