Липсват ли в България карнавали?

Доматена война или карнавал - какво предпочитате?

09.09.2013г. / 12 00ч.
Вергиния Генова
Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Светът си има самба карнавали, салса карнавали, доматени войни, едноседмични фиести, на които се струпват много, много хора и всички имат една единствена цел – да се забавляват.

У нас такива масови забавления просто липсват.

Чат-пат на някой пътувал по света му хрумва да направи бой с пухени възглавнициили стрелба с водни пистолети. И естествено се отзовават най-големите ентусиасти и то в тесен приятелски кръг.

Ако на някого му хрумне пък да направи доматена война, повечето от нас ще бъдат възмутени и погнусени. Вместо да изядем доматите – ще ги хабим. Така де и аз това не го разбирам.

Въпреки че по морето предвидливи младежи бяха организирали стрелба със сурови яйца срещу маскиран жив човек. Забавно беше – почти никой не го улучи, но пък всички си изпразниха портфейлите – къде другаде ще прибереш 10 лева за една дузина яйца. Хитро, нали?

Но повечето от нас са възпитани, че храната не се хвърля и с храната не се играе, така че ни е трудно да прекрачим тази психологическа бариера. Още повече, че знаем, че някъде хора гладуват. А не се знае кой кога ще ни теслира и нас. Така, че бой с храна е тема табу. Освен, ако се окаже, че съм в огромна грешка и мнозинството от вас не мислят така. И нямат нищо против вместо да хапнат торта да се омацат с нея, вместо да си опържат яйчице да го мятат по някого и да очакват да се разпльока и върху тях. Полезно е за косата – ама чак пък толкова.

Но да кажем, че всички сме съгласни, че е грехота да се хвърля храна, защо нямаме някакъв голям фолклорен фестивал – така да се каже всенароден?

Свързани статии

От време на време има събори, има надигравания и въпреки това няма масово позитивно събиране на хора, където да се разпръсква позитивна енергия и където хората да са отишли да изявят себе си, а не да видят или чуят как някой друг го прави.

Може това да се дължи и на силния ни индивидуализъм – къде ще се сливам аз с тълпата или пък на това, че винаги сме анти, винаги против и винаги сме готови да мрънкаме и да разпръскваме негативизъм, отколкото позитивизъм. Каквато и да е причината е факт – нямаме масови карнавали и фиести. И който иска да се потопи в магията на карнавала, по-скоро си събира парички, за да отиде до Бразилия, например.

Това също е феномен – готови сме да прекосим цялото земно кълбо, но не и да се пробваме да направим нещо у нас. Проблем е и ако някой реши да го направи, то ще се окаже, че всички останали са против и мероприятието няма да бъде нито толкова позитивно, нито толкова масово, че да може да се сравни по мащаб.

Снимка: Reuters

Така, че какво ни остава да гледаме снимки в интернет как се забавляват хората и да цъкаме с език: „Гледай ги тия колко са луди, как са се омазали... С всичкия ли са да се женят с още 1000 двойки заедно... Тази каква е дебела, с какво дупе, на сто години и ми се сложила в мрежест чорапогащник…“ Добре, че напоследък се разселваме по света, че тази негативна енергия някак да се претопи. Но знае ли човек българският ген е силен, не се даваме лесно, може пък да променим света и след има няма 50 години и бразилските карнавали да са останали в историята и те да седят и да се чудят – как така вече никой не иска да танцува по улиците.

Разгледайте галерия с един от най-популярните карнавали в света.

Коментирай