Зловещ Хелоуин в тихо руско селце

В тихо руско селце се заселва тайнствена чужденка. Баронеса Грим е богата, но домът й е негостоприемен – тя го дели само с едно момиче от селото, избрано за нейна компаньонка. Когато момичето изчезва при загадъчни обстоятелства, из селото плъзват слухове за баронесата, кой от кой по-зловещи.

Астра Елцова, глезена дъщеря на богат баща, в навечерието на сватбата си се сблъсква за първи път със завистта и измяната. Потресена от изневярата на годеника си, тя напуска Москва, решена да заживее нов живот. Случаят я среща с госпожа Грим – и с един млад мъж, съвсем различен от досегашните й обожатели. Вроденото любопитство на Астра я изправя на пътя на обезумял убиец.

Първите престъпления, които й е съдено да разкрие, я засягат пряко – убийството на нейна приятелка, свързано по загадъчен начин със смъртта на самата баронеса Грим.

Послания от отвъдното тревожат Астра. Убиецът, който я преследва, е съвсем реален, но тя съзнава, че със съдбата й си играят и други зловещи сили. В дълбините на старинното огледало, завещано й от покойната баронеса, се мяркат фантастични сенки – реалност и фантазия, минало и настояще си дават среща в съдбоносната нощ на Хелоуин, Нощта на мъртвите. За да спаси себе си и да разкрие убиеца, Астра ще трябва първо да разгадае тайната на венецианското огледало...

В нощта на Хелоуин всичко е възможно – да бъдеш различен, да бъдеш страшен или секси – всеки избира своя собствен тайнствен образ. Но Хелоуин не е просто костюми, тежък грим и лакомства. Този комерсиализиран празник крие в себе си много древни тайни. Точно това се разкрива в „Магията на венецианското огледало“ – заплетена и трескава криминална история, каквито са всички романи на Наталия Солнцева. Тя има дарбата да изгражда наситени с интрига романи, в които обаче водещият въпрос не е просто кой е убиецът, а разлистването на човешката душа пласт по пласт, за да се види как и най-обикновените от нас, и най-праволинейните на пръв поглед, крият своите тайни, потискани желания, подсъзнателни страхове. А те, според поверието, се проявяват най-вече в нощта на Хелоуин или всъщност в нощта на Вси светии, на големия келтски празник Самхаин. А в тази нощ, казват, всичко излиза наяве – най-вече лошото.

Наталия Солнцева преплита легенди и поверия с криминалната интрига, за да я направи по-плътна, по-дълбока. Писателката ни води из тъмните дебри на нощта на Самхаин, когато според древните легенди се отваря проход между световете, врата към миналото и към бъдещето. Тогава на мъртвите се дава възможността да довършат онова, което не са успели да направят на този свят, а на живите – да осъзнаят мястото си в лабиринта на вечността...

„ Магията на венецианското огледало“ не е просто криминална история, а страховит разказ за тъмните сили, които за съжаление не излизат единствено в една нощ на годината, а живеят дълбоко в нас.

Но освен всичко това в романа на руската писателка неизменно има място и за любов – неочаквана и силна; любов, която се появява, когато не я очакваш, но която винаги носи избавление от мрака. Но понеже сме хора, освен за любов, ние отваряме душите си и за всякакви силни страсти, които ни водят понякога към грешки, към авантюри, към рискове, които могат да ни донесат или вдъхновяващо щастие или да ни обрекат на страх и отчаяние, защото всяка силна емоция може да се превърне в наша слабост.

Целият този коктейл от любов, страст, интриги, страхове, убийства, тайнствени сили и тъмни сенки ни е изящно поднесен от необикновената Наталия Солнцева.

Всъщност тази жена е обвита с мистерия, също като книгите си. Дори и на най-стандартния въпрос: „Коя е Наталия Солнцева“ малцина знаят отговора. Никой от почитателите й не я е виждал лично, тя не прави срещи с читатели, не дава интервюта лице в лице, не организира представяния на книги. Слуховете са много: Солнцева е просто псевдоним, зад който се крие известен писател мъж, който има нужда от „ алтер его“; зад името стои група пишещи, които се редуват в развитието на сюжета или работят по няколко книги едновременно; Наталия е измислен образ, за да прикрие известна личност от политически или академични среди, която пише романи като хоби.

Легендите са почти толкова, колкото тези за нощта на Самхаин. Нищо чудно Наталия Солнцева да е реална жена, която просто да осъзнава, че най-емблематичното, което говори за един писател са книгите му, а не целият съпътстващ шум и да се посвещава на важното – писането. А по този въпрос няма легенди и слухове, а само едно мнение – Наталия Солнцева умее да пише.

Откъс:

През тази нощ преди много векове жреците на келтите се събирали в свещените горички и кладяли огньове по върховете на хълмовете. От този огън жителите в околността палели огнищата в домовете си. Девойките хвърляли кестени в огъня – ако два кестена останели да горят един до друг, значи любов и съгласие чакали годениците; ако пък не – пътищата им щели да се разделят.
Това бил празник на огъня, когато на всички възвишения в шотландските планини, пред всеки двор пламвали купчини събирани преди това дърва и съчки, устройвали се празненства, игри и гуляи, понякога доста разюздани и непристойни. Жените смесвали изсушен пелин, татул и тисови клонки, палели ги и окадявали с ароматния дим жилищата. Това била и нощта на „дивия лов“, когато черни конници на черни коне устройват бясно надпрепускване и увличат в преизподнята онези, които се осмелят да ги последват.
В нощта на Самхаин преградата между световете изтънява дотолкова, че през нея обитателите на единия могат да видят другия и дори да я преминават с лекота. Прието е по това време да се устройват дяволски маскаради. Вещици се впускат в танц около сив камък, а сам Принцът на мрака им свири на флейта.
Децата обикалят къщите и чукат на вратите с викове: „Почерпи ни с нещо, за да не съжаляваш!“.
Този празник е отличен повод хората да се преструват на дяволи, удавници и върколаци, да се почувстват като изчадия на ада. Това е опит да бъде осъзната, разбрана връзката между света на хората и света на тези създания. Това е измама, мит, легенда и реалност.
На свой ред демоните, таласъмите, привиденията, вампирите и върколаците се промъкват в света на живите и никак не е лесно да ги различиш от маскираните участници в празника. От човешка гледна точка тези същества изглеждат като въплъщение на злото. А какво виждат те? Как им изглеждат хората? И каква е тя, „другата“ страна на битието?
Нощта на Самхаин отваря врати, които принадлежат едновременно на двата свята и на нито един от тях. През тези врати може да премине всеки, който пожелае. Но веднъж влязъл, дали ще успееш да се върнеш? Ами ако тези два свята си приличат като близнаци? Ако това, което започва в единия, продължава в другия?
През тази нощ, гонейки нечистите сили, хората носят в ръце фенери от тикви с изрязани в тях очи и ухилени усти. Тиквените глави символизират „главата на Бран“ – чудотворен талисман, който предпазва от злото. Защото в нощта на Самхаин на духовете им е позволено да се забавляват както си искат. Затова хората трябва да извършват странни и неочаквани постъпки, за да стъписват нечистите сили.
През тази нощ в Москва някои клубове канят на празненства, на които може да се види как се веселят възкръснали мъртъвци, убийци и техните жертви, зомбита, варианти на младата господарка от „Вий“ и всякакви други обитатели на гробници, подземни пещери и мрачни средновековни замъци. Сервират се специалитети на заведението, представени като „чаша с отрова“, „коктейл от прясна кръв“, „еликсир на вечния сън“, изпробвани вече от небезизвестните Ромео и Жулиета, а също така и други, не по-малко екзотични деликатеси. За наслада на почитаемите гости се устройва стриптийз, представляващ отглас от древните обреди, прераствали в сексуални оргии. Мистичното съвкупление – ето го моста, свързващ живота със смъртта.
През тази нощ можеш да бъдеш всеки, който пожелаеш – само не и самия себе си.

На книжния пазар от октомври 2013 г.
Обем: 384 стр. 
Издателство: „Еднорог“
ISBN: 978-954-365-137-5 
Корична цена: 9,90 лв.

Прочетете още:

• „В клопката на вуду“ – Ник Стоун
• „Невръстни красавици“ – Джилиан Хофман
• „Дневникът на Мая“ – Исабел Алиенде