Спаска Тарандова: Четенето е начинът да изживеем няколко живота

Спаска Тарандова е заместник директор „Библиотечни дейности и автоматизация“ на Столична библиотека. С нея разговаряме за развитието и бъдещето на библиотеките, какво и как трябва да се промени, и можем ли да възпитаме читателски навици у децата ни в това свръхтехнологично време на електронни книги, таблети и смартфони, изпиващи времето и енергията им.

Г-жо Тарандова, вие сте зам.-директор на Столична библиотека. Каква е според вас ролята на библиотеките за формирането на читателски навици сред децата и дори при възрастните, и дали библиотеките у нас изпълняват своите функции?

Обществените библиотеки имат своето място в процеса на формиране на любов към четенето в децата наред със семейството, детската градина и училището. Ние имаме за задача да осигурим богати колекции от художествени произведения, от различни носители на информация, които представени по подходящ начин могат да запалят „огънчето“ във всяко дете. Библиотеките все повече се налагат като обществена среда за работа с родители и други образователни и културни институции за формиране на грамотни, знаещи и можещи хора. От друга страна изпълнението на тези функции е силно затруднено от недостатъчното държавно и местно финансиране на публичните библиотеки в страната.

Какви мерки мислите, че са необходими да се въведат, за да се стимулира детското четене в национален мащаб? За съжаление, все по-често се появяват тревожни статистики колко малко четат децата ни, в които сякаш само обобщаваме, без да говорим как да променим реално ситуацията?

Отливът от четенето е световна тенденция, а ние сме сред страните с най-високи показатели. В европейските страни има различни практики, в едни има определени държавни институции или координационни органи, които организират такива кампании. В проекта за Стратегия на културата на Министерство на културата е записано, че трябва да има национални кампании за насърчаване на четенето и промотиране на книгата, но към днешна дата такива реално няма. През 2010 г. БНТ реализира кампанията „Голямото малко четене“, но и до днес не съм видяла обобщение на мониторинга за въздействие. Министерство на образованието има своите мерки в тази посока, но те са тясно обвързани с резултатите по учебните предмети. Може би опитът на кампанията „Забавното лятно четене“ на Столична библиотека и детския портал „Аз детето“, която се провежда вече три години и все повече разширява своя обхват и институционална подкрепа, запълва липсата на държавни такива, които насърчават четенето като осъзната потребност и удоволствие.

Къде откривате най-големите пропуски или пък виждате необходимост от промени в училищното образование, за да се стимулира четенето сред децата?

Интересът започва от семейството. Родителите трябва да дават личен пример, колкото и да Ви звучи като шаблон. Детето онаследява основни поведенчески модели от родителите си. Ако те не четат, ако в дома отсъства библиотека, няма как да се формира интерес, да не говорим за потребност. Като библиотекари ние имаме преки наблюдения върху търсенията и интересите на децата, което много често не съвпада с това, което е включено в учебните програми. Намирането на баланс между „четенето с любов“ и „четенето по задължение“ е трудно. Читателят трябва да усеща, че има избор за четене; когато читателите знаят, че имат избор и не са длъжни да четат текстовете, които са задължителни за училище, тогава те са мотивирани да продължават да четат. Като положителна стъпка на сътрудничество между училищата и библиотеките оценявам програма „УСПЕХ“ на МОН.

От години провеждате кампанията „Забавното лятно четене“ съвместно с детския портал Az-deteto.bg. Забелязвате ли промяна в читателските навици сред най-малките, какъв е ефектът от кампанията?

За мен тази кампания, стартирала като публично-частно партньорство между Столична библиотека и детския портал „Аз-детето“ в която се включват деца от цялата страна, насърчавани от библиотекарите в регионалните и читалищни библиотеки. Намирам за изключително положително решението да се съчетае традиционното четене на книги с попълването на онлайн читателски дневник. Кампанията все повече разширява своята подкрепа в лицето на професионални сдружения, онлайн базирани медии, свързани с културата, книгата и четенето, образователни институции. Към настоящия момент тя се подкрепя и от Министерство на образованието и науката. При една по-сериозна ангажираност и на Министерство на културата, тя може да се превърне в национална програма за насърчаване на четенето сред учениците.

Разкажете ни за стаята за ранно детско развитие, която открихте наскоро в Столична библиотека. Свободен ли е достъпът до нея и кога може да се посещава?

През 2012 г. Гьоте институт България организира семинар, на който специалисти от Германия, представиха една програма за ранно детско развитие „Три крайъгълни камъка на детското развитие“. Тя определя три възрастови групи от 0-3, 3-5 и 5-7 години и има разработени съответните комплекти от книжки и помощни материали за родителите, които ги получават при първо посещение при педиатър, в библиотека и училище. Подобни програми има в голяма част от европейските страни. Ние започнахме да споделяме с наши приятели и партньори тази идея и така Икеа реши да подари на столичните деца тази стая, която стана факт през септември 2013 г. Всеки родител може да води там своите деца, при наличието на читателска карта от понеделник до петък от 8.30 до 19 ч., а в събота от 9.00 до 15 ч., когато има и специално организирани занимания за деца и родители. Сега имам амбицията и подкрепата на Българската библиотечно-информационна асоциация да убедя Министерство на образованието и науката и Министерство на културата да обединят усилията си в разработване на такава програма и ние да почнем да подаряваме такива комплекти на малките читатели.

Четат ли софиянци, какви са вашите наблюдения?

По принцип да, но не толкова, колкото ни се иска на нас. Ако приемем, че в северна Европа 70% от населението чете активно, колкото по на юг слизаме, процентът намалява и се движи в порядъка на 25-35%. Проучване от преди няколко години в страната, определи като четящи 20-25% от населението. Не съм видяла нови изследвания, но по впечатления от разговори с издатели и колеги от страната може да се каже, че тенденцията се запазва със слабо увеличение. София като културна столица на страната предлага много възможности за осмисляне на свободното време на хората, затова ние от библиотеките и издателствата трябва да бъдем много активни и креативни в организирането на кампании за фокусиране вниманието върху книгата и четенето.

Често ли се случва родители да идват с децата си в библиотеката и как би могла сама библиотеката да ги провокира да проявят интерес към книгите?

Дейността на библиотеката трябва да става все по-видима. Ние трябва да работим върху изграждане на партньорства със сродни организации, родителски асоциации. Да покажем, че ние сме едно социално място, където може да се чете, общува, да се раждат нови идеи и да се забавляват всички. Това може да стане само като ние предлагаме една приятна, модерна и предразполагаща среда, имаме нови и разнообразни носители на информация и подходящи програми за деца и родители.

Кои са най-големите ви гордости от работата в Столична библиотека и замислили ли сте нови проекти?

На първо място това са всички активности, които са насочени към формиране за навици за четене в деца и ученици. Изграждането на партньорства и превръщането на Детския отдел в привлекателно място, кампанията „Забавното лятно четене“. Въвеждането на единна регистрация и обслужване с електронен картон на читателите, възможността да презаписват онлайн книги и да правят резервации за желани от тях заглавия. Работата по дигитализация на книжовното наследство и въведената наскоро възможност в Американския център да се ползват електронни книги на английски език. Относно проектите, малко изоставаме сравнение с другите европейски библиотеки, въпреки, че вече втора година се опитваме да намерим финансиране за проекта ни,, София – един град, една книга“, чийто патрон е кметът на столицата. За съжаление повечето институции не осъзнават огромното значение на библиотеката и на четенето като цяло за личностното развитие.

В момента сте кандидат за поста директор на Столична библиотека. Какво бихте искали да промените или да обновите в дейността на библиотеката?

Библиотеката има нужда от преизграждане и модернизиране на автоматизираната библиотечно информационна система, която включва техническо обновление; въвеждане на RFID технологията за опазване на библиотечния фонд; на гишета за самообслужване; релевантни библиотечни колекции с разнообразни материали; и развитие на споделени ресурси с другите библиотеки, за да бъдем адекватни на търсенията на потребителите; подмяна на мебелировката, за да стане библиотеката привлекателно място за информация, четене и общуване.

Друга важна задача, която предстои на бъдещия директор е да работи за издигане статута на библиотечната професия и адекватно заплащане на труда на висококвалифицираните специалисти, които работят в регионалните библиотеки.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Ако залисани в своето ежедневие, сте забравили за възможностите на обществените библиотеки, време е да преоткриете това място и четенето, да създадете навици във вашите деца, защото съприкосновението с книгите е начин да осмислим свободното си време и да изживеем няколко живота.