Сезон-спокойствие и мъничко тъга
Стихът е от хайку конкурса „С дъх на есен и любов“
29.10.2013г. / 12 20ч.
Аз жената
Снимка: Sxc.hu
Отново нощ. Звездите засияли.
Луната спи завита със небе.
Единствено мъглата нежнобяла
по покривите паяжините плете.
И есен е. Събличат се дърветата
потъват във ефирната мъгла,
а пък на мен ми е кокичено
със любовта изгряла във душа.
Сезон-спокойствие и мъничко тъга
със капки дъжд, почуква по прозореца,
а аз съм много жълто слънчева
и топъл лъч в очите ми се спря.
Дъждът чертае шарена дъга
и листопада, огърлица в злато
сърцето ми е цвете в есента
разцъфнало от нежност в снежнобяло.
* * *
Стихът е от Валя Пелова, участва в конкурса на Az-jenata.bg „С дъх на есен и любов“