Кои са по-дискриминирани – красивите или грозните?

Тази тема за жените е изключително болезнена. Винаги има една негласна борба коя е по-по-най. И ако някоя дръпне в класацията и успее да стане шефка, започваме да търсим улики – на кого е станала любовница, колко силикон си е сложила, какво точно е направила и как ако нямаше „крака до сливиците“ или „големи очи“ – мисля, че това са клишетата, които са най-често лепвани, въпросната никога нямаше да стигне до върха.

В 90% от случаите в България това е и реалността. Да сте видели грозна и дебела шефка, освен като едноличен собственик на фирма? Видели сте?! Ето, прекрасно – значи не е правило. А са само злобни инсинуации.

Свързани статии

Хризантемите – цветът на есента

Есенният минзухар – слънце в късната есен

Здравен хороскоп – 12-18 юли 2010

Но тук идва и голямото „но“. Да предположим, напълно хипотетично разбира се, че точно вие, въпреки че не сте първа красавица по общоприетите стандарти имате красива дъщеря. Всички майки ще кажат „Да, моята е точно такава и умна и красива!“ Е, няма ли да ви е обидно и майчиното ви сърце да е наранено, ако започнат да говорят, че именно вашата дъщеря успява да пробие само с красотата си – че получава постове, заплата, само защото е момиче на един куп господа?

Според статистиката наистина красивите хора по-лесно успяват в живота, докато не толкова красивите са обречени да вършат както се казва черната работа и винаги да бъдат само фон.

Ако работите в голям офис, обърнете внимание кой с какви физически данни и умствен капацитет на каква позиция е? С риск да ме намразите, но също е много показателно, че хората от страната са много по-амбициозни от тези, които са се родили в столицата. Едните с цената на всичко драпат да успеят, докато другите са над тези неща като заплата, престиж… и накрая се оказва, че софиянци са на най-ниските позиции. Направете проучване и за това и ще видите, че и тия изводи не са съвсем безпочвени.

Но от друга страна сами ние си създаваме комплекси и робуваме на някакви стандарти. Почти всяка втора жена има отклонения от общите норми за красота – или се има за прекалено дебела, ниска, с гърбав нос, с криви крака… И всяка е с комплекси. Само веднъж досега ми се е случило да срещна жена, която си е откровено дебела, (според представите на другите), но според нейните по-слаба от това е грозна.

Но ще излезе вярно мъжкото мнение, че ако две жени са приятелки, то със сигурност това, което ги обединява е омразата към трета.

Излиза че жените повече от мъжете се делят на дебели и слаби, красиви и грозни, умни и глупави, млади и стари, със силикон и без силикон… и така три страници антагонизъм. И обикновено винаги са в противоборство.

Мъжете се делят на два отбора и могат да се изтрепят на стадиона, ама като стане въпрос за бизнес да си стиснат ръцете, докато при жените женската солидарност да не казвам, че никаква я няма, но е поставена под голямо съмнение. Също е интересно да се направи проучване колко от подчинените на жена я мислят за красива, умна, способна и колко за „тъпа патица, крава и т. н.“ И все обиждат горките животни. Да не говорим, че тези изрази се употребяват и пред деца. Е, как после да имат свинята за животно, което заслужава да живее? Или, че „проскубаната кокошка“ снася яйца и е едно полезно същество?

В крайна сметка излиза, че каквато и да си, само поради факта, че си се родила жена си обект на много повече обсъждане и на много по-щателна преценка и наблюдение под лупа. Пък днеска гримирала ли си се, ама защо си се гримирала, ама защо се гримираш като си толкоз некадърна, а защо си с пола, като са ти дебели краката... не ви ли се иска понякога да има един твърд данък – жена - 10 % кеш и от там нататък да си живеете спокойно, без ежедневно да трябва да плащате къде-къде по-висок данък обществено мнение?

Автор: Вергиния Генова