Тери Рандъл. Снимка: Globul
Тери Рандъл е роден през декември 1966 г. в Лондон. Той е 16-ти граф на Родънбери, но никога не използва титлата си.
Още от съвсем ранна възраст Тери се интересува от природата, нейното опазване и спасяването на пострадали животни. Като дете често се вживява в ролята на природозащитник и многократно се опитва да „освободи“ пощенските гълъби на дядо си, но за негова най-голяма изненада те непрекъснато се връщат в кафеза си. След подобно детство изобщо не е учудващо, че Тери се отказва от кариерата на юрист, която семейството му е планирало за него, и вместо това завършва зоология.
По време на следването си Тери става член на Консервационната партия, която обаче се разпада заради инцидента, станал известен под името „Лова на лисици (без лисици)“ през 1987 г. По време на инцидента, Тери и негови приятели от партията с риск за живота си обличат костюми на лисици и провалят годишния му лов – много изтънчено светско събитие с участието на куп знаменитости, политици и членове на кралското семейство. Благодарение на шума около инцидента, темата за жестокостта на лова на лисици във Великобритания отново излиза на дневен ред, но Тери едва не загубва стипендията си. Ловът на лисици с хрътки е окончателно забранен във Великобритания през 2004 г.
След дипломирането си, Тери работи най-различни неща (сервитьор, танцьор на ирландски танци, разносвач на пица, актьор, водопроводчик, продуцент на джаз-оркестър, помощник на ветеринарен психиатър и др.) и успява да спести достатъчно пари, за да започне околосветско пътешествие. Оттогава насам, Тери е посетил повече от 60 страни на четири континента. Където и да отиде, Тери винаги се захваща с доброволческа дейност в полза на околната среда, което често го забърква във всевъзможни неприятности с местните власти, като няколко пъти се е стигало и до принудителното му извеждане от съответната страна.
От няколко години Тери живее в България, след като малко след пристигането си у нас загубва паспорта си в странен инцидент, в който (по негови думи) са замесени една коза, един таралеж и един бухал. Вероятно заради участието му в „Лова на лисици (без лисици)“ и в резултат на множество официални оплаквания от страна на властите в повече от пет страни, процедурата по издаването на нов паспорт на Тери отнема толкова необичайно дълго време.
Междувременно Тери живее в София и преподава частни уроци по правилна дикция и винознание, като често преподава двете дисциплини едновременно. В свободното си време, когато не е сред природата, Тери обича да плете традиционни български терлици, да съчинява стихове-хайку и да вае сложни скулптури от лед.
През 2012 г., той бе поканен от мобилния оператор GLOBUL и международната природозащитна организация WWF за лице на тяхната кампания за почистване на природните паркове в България и се снима в три телевизионни клипа за нея. В момента, Тери е звезда в рекламната кампания на Globul „Върни стария си телефон за рециклиране и спечели 50 лв. отстъпка за нов смартфон“.
Преди всичко: защо избра България? Живееш тук от доста време…
Всъщност не съм я избирал, просто така се случи – дойдох за малко, а се наложи да остана за по-дълго. Мои приятели ме поканиха да разгледам страната и да се запозная с традициите й във виното, което е моя страст и втора професия. Тук видях уникални места, уникална природа, уникални хора. Случи се обаче един инцидент и останах без паспорт. Сега чакам нови документи… Междувременно, от WWF и Globul ми се обадиха с покана да участвам в една тяхна кампания за почистване на природните паркове, а сега и в друга – за рециклиране на мобилни телефони.
Какъв инцидент се е случил с паспорта ти?
Не искам да влизам в подробности, само ще кажа, че беше злощастно стечение на обстоятелства през една прекрасна вечер в Странджа. Ще ви кажа само, че бяха замесени животни от различни видове, диви и домашни, както и няколко бутилки чудесно каберне, но наистина не мога да споделя нищо повече. Ще добавя, че нямаше пострадали животни. Помолих да ми издадат нов паспорт, но се оказа, че в британското външно министерство има оплаквания срещу мен от няколко страни. Някой в Бруней явно е решил, че имам нещо общо с пускането на свобода на всички пеперуди от личната колекция на султана, друг пък си мисли, че съм замесен в освобождаването на акулите от Аквариума в Бангкок или в отвличането на любимата брадавичеста свиня на президента на Малави, която после откриха преяла с тапиока в една нива…
Но ти нямаш нищо общо с тези неща, нали?
Вижте, не отричам, че бях в тези страни по време на тези инциденти… Да го кажем така: няма доказателства да съм бил замесен в тях.
Добре, но на какво изобщо се дължи интересът ти към природата и спасяването на животни?
Когато бях малък, дядо ми отглеждаше пощенски гълъби на покрива. Ходех да го гледам как ги обучава и един ден много ми домъчня за тях – техните събратя от околните покриви летяха където си поискат, а гълъбите на дядо все трябваше да се прибират в кафеза. Няколко пъти се опитвах да ги „освободя“, но те винаги се връщаха… Да кажем, че не бяха прекалено умни птици. Когато дядо ми разбра какво се опитвам да направя, много се ядоса и ме записа при скаутите. На мен обаче ми писна да се уча да връзвам възли и реших, че мога да бъда полезен на природата по свой начин. Завърших зоология, а после тръгнах да обикалям по света…
Имаш ли съвет към хората, които биха искали да помагат на природата, но нямат възможност да водят твоя начин на живот?
О, има много начини да помогнете на природата. Оставете спасяването на мечки и други диви животни на професионалистите. Вместо това започнете с нещо лесно и достъпно. Например, разровете шкафовете у дома и намерете онези стари мобилни телефони, които кой знае защо пазите от години, вземете ги и ги занесете до най-близкия магазин на Globul, заедно с кабелите и аксесоарите за тях. Там има специални кошове за рециклиране на подобни неща. Ето ви едно нещо, с което можете да помогнете.