София Папазова: Грижете се за собственото си щастие и бъдете благодарни

София Папазова е родена на 9 януари 1979 г. в гр. София. Завършва художествената гимназия за приложни изкуства през 1998 г. – специалност металопластика и УАСГ през 2004 г. – специалност архитектура с диплома магистър. През 2002 г. печели награда за цялостна архитектурна концепция в конкурса „Студент на годината“ на УАСГ.

От 2006 г. е член на камарата на архитектите в България с пълна проектантска правоспособност. Работи като архитект и дизайнер. През 2012 г. издава дебютния си роман „Живот в стъпки по пясъка“. Наскоро издаде и втората си книга „7 маслинови цвята“ (Издателство "Скалино").

Има ли нещо по-важно от числото 7 в романа ви „7 маслинови цвята“? И защо в заглавието присъства самата цифра, а не думата „седем“?

Символиката на седмицата и на маслината като дърво, цвят, плод и продукт са еднакво важни, както в заглавието, така и в сюжета на този роман. Силата на значението им е ясно изявена в повествованието.

Вдъхновявам се от енергията на тези символи на жизнеустойчивост, на воля за възраждане, на свобода.

Заглавието е с цифрата 7, защото така е по-кратко, а и по-красиво. По този начин то се противопоставя на това, че определен брой глави в самата книга започват със „седем“ – вече изписано с дума.

Едва ли ще сгрешим, ако кажем, че името на нашия сайт „Аз-жената“ би могло да бъде определено като лайтмотива на този роман, който ни разкрива уязвимостта и силата на жената…

Не бихме сгрешили. Не че мъжките образи в тази и в предишната ми книга бледнеят, те безспорно имат своето очарование и харизма, но все пак съм акцентирала на женската слабост и сила. Има много жени, на които се надявам, написаното от мен да помогне, да ги подкрепи по някакъв начин, да им вдъхне вяра, надежда и убеждение, че въпреки всичко животът е много красив и трябва да сме благодарни, както за случилото се, така и за неслучилото се по пътя ни, защото именно по този начин ни се дава тъкмо най-доброто.

„7 маслинови цвята“ е вторият ви роман, който излезе в средата на декември 2013, година и половина след появата на първия ви роман „Живот в стъпки по пясъка“. Какво се промени в живота ви в този период?

Малко повече от година и половина. И за това време много неща се промениха, за които съм благодарна. Отвориха ми се нови врати, появиха се нови посоки, нови познанства, които ме обогатиха както чисто духовно, така и давайки ми нови възможности. Щастлива съм, че в този поток от енергия и събития аз успях да уловя мига и доброто и да действам по най-добрия за мен начин. Поне такова е усещането ми. Относно писането като умение – чувствам напредък, с който се гордея. Вече имам самочувствието да се нарека писател, за разлика отпреди, когато бях „прописал архитект“. Имам усещането, че вече структурирам по-добре текста, владея по-цялостно композицията. В бъдеще трябва да поработя повече върху пряката реч.

Как поднасяте изводите и истините за живота на читателите – необходимо ли е да са базирани на преживяванията, изпитани лично от автора, или могат да дойдат с разгръщането на една фикция в сюжета на романа?

Изводите би трябвало да си ги извлича читателят, сам за себе си, а истините са сбор и от личен опит, и от случили се неща, на които съм била наблюдател, или някой ми ги е разказвал, както и от въображаеми житейски ситуации. Мисля, че тъкмо в това трябва да е силата и талантът на един писател, да може да разказва еднакво правдиво и за преживяното пряко или споделено, и за измислицата.

Централната героиня в романа „7 маслинови цвята“ е архитект също като вас... Лесно ли се решихте да й заемете вашата професия и кое ви накара да го направите? Това не е ли някакъв ключ към читателя, който да прочете романа като автобиографичен?

В началото тя беше фотограф, но съвсем в началото. Обичам да дарявам с творчески професии героините си. Серена от „Живот в стъпки по пясъка“ беше художничка, Самуела от „7 маслинови цвята“ е архитект. Убедена съм, че изкуството е за силните хора. За да си творец ти трябва смелост, дързост и широк поглед върху живота. Не мисля, че съвпадение в професията на герой и автор подсказва за автобиографичен пласт в даден роман, въпреки че читателите имат склонност да търсят подобни нишки, особено ако познават автора. Така или иначе, писателят винаги вмъква по нещичко от собствения си живот, но това не означава че трябва да търсим отражението му на всяка страница.

В романа ви има много описания на пейзажи, интериори и детайли. На техния фон се разказва за живота. Какво ви накара да създадете подобна симбиоза?

Симбиозата съществува по съвсем естествен път. Животът протича в определена среда. Аз имам наблюдателно око, забелязвам детайлите, оценявам ги. Понякога тъкмо малките неща създават усещането за определена атмосфера. И всеки човек инстинктивно се стреми да си създава и намира удобна за него среда. Среда, в която да се чувства добре. Няма как да пиша за живота, без да описвам мястото, където той протича. Действието в романа се развива в Италия и във втората част на книгата и в България.

Две от героините ви са българки, прекарали част от живота си в Италия и върнали се в България. Това е и роман за избора, който всяка жена прави. Кое мислите е определящото за избора, който жените правят – обстоятелствата или правото, което всеки има на лично щастие, както сам го разбира.

И двете. Понякога, колкото и да не ни харесва, обстоятелствата ни “приклещват в ъгъла“. В такива случаи единственото, което можем да направим е търпеливо да изчакаме момента, в който да придобием необходимите ресурси, за да обърнем обстоятелствата в своя полза и тогава да направим личния избор и необходимите стъпки към по-добър живот. А личното щастие, то ни е отредено с идването ни на тази земя. Трябва да го търсим всеки ден и във всичко. Когато пред нас има няколко възможности, винаги трябва да вярваме, че избираме правилната, че каквото и да ни донесе тя, то ще ни е от полза. Няма грешки, има само уроци. И наистина вярвам, че всичко се случва на точния индивид, в точното време и на точното място. Дори и по заобиколния път, но се случва.

Имате ли любима рецепта на италианско ястие, което да споделите с нашите читателки?

Пица „Маргерита“, на която в България казваме „Маргарита“. Тя е изпечена за първи път на пещ в Неапол в чест на кралица Маргерита Савойска с цветовете на италианското знаме, направена само с тесто, домати, моцарела и свеж босилек. След това става популярна в цял свят. Обожавам и всякакъв вид паста със сос от сирена или дори само с чесън и зехтин – Aglio Olio – така наричат италианците тази рецепта.

Специалната рецепта за салата, която е написана в книгата, любима ли ви е и дали вие самата я приготвяте често?

Панзанелата е чудесна! Да си призная не съм я приготвяла вкъщи. Поръчвала съм си я в ресторант, но не беше приготвена по оригинална рецепта. Обичам много и салата „Капрезе“ – отново комбинация на домати с моцарела, но залети с песто „Дженовезе“, т. е генуезко. Тази салата е прекрасна и във вариант с грилован патладжан.

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Да са здрави, благодарни и да се грижат всеки ден за себе си, за собственото си щастие и равновесие и по този начин и за хората, които обичат. Това е пътят.