Безвъзвратно ли е унищожена Александрийската библиотека?

Още с появата си през 2012 г. книгата „Изчезналата библиотека“ се превръща в световен бестселър и е посрещната с голям интерес в над 16 страни. През март 2013 г. тя е в Топ 10 на „Амазон“ в раздела за художествена литература, както и №5 в класацията за трилъри, а в тази за съспенс заема престижното първо място.

„Изчезналата библиотека“ е криминален роман, посветен на съдбата на прочутата Александрийска библиотека, мистериозно заличена от страниците на историята по твърде загадъчен начин. Задълбочените познания на автора А. М. Дийн в областта на древните култури, както и интересът към конспирации, го вдъхновяват да създава напрегнати и завладяващи художествени сюжети. Литературните критици определят стила му като близък до този на Глен Купър.

Много писатели се превъплъщават в ролята на историци, за да разказват истории за древни загадки и ожесточени борби за власт. С написването на „Изчезналата библиотека“ се случва обратното: А. М. Дийн е историк по професия, който влиза в ролята на писател, за да облече в слово знанието и стремежа към власт, останали непроменени през времето. Дебютният му роман разказва за Александрийската библиотека, основана от Птолемей II Египетски и според различните версии – изгоряла при обсадата на Александрия от великия Цезар, опожарена от настъпващите воини на исляма, пренесена тайно на друго, по-сигурно място. Дийн ни предлага плода на своето авторско въображение, подплатен с професионалните му проучвания в областта.

В престижен колеж е извършено жестоко убийство. Арно Холмстранд е учен с международно признание, отдал целия си живот на науката и изследванията. Но точно тази негова страст става причина за насилствената му смърт – по петите му е неумолим враг, който няма да се спре пред нищо, за да изтръгне истината за безценна тайна, пазена от хилядолетия. Емили Уес, специалист по история на религиите, получава завета на убития и се отправя на мисия: да разбули една от най-големите загадки в историята – местонахождението на Александрийската библиотека, един от най-прочутите центрове на знанието в древния свят. Холмстранд избира Емили за свой приемник и пазител на тайната си. Любопитството й я отвежда в различни краища на света и я тласка да разгадае повереното й от Арно. Скоро Емили се оказва замесена в световен заговор с невероятен мащаб, водещ чак до подстъпите към Белия дом.

Най-големият и всеобхватен по рода си проект в човешката история провокира Дийн да създаде напрегнат сюжет, в който преплита събития от действителността: „Подробностите, споменати в книгата, за това някога велико чудо на античния свят са точни, както и общото усещане за мистерия, свързано със съдбата на забележителното египетско културно наследство“. Авторът черпи вдъхновението си от историята – както сам споделя, обича да пише за моменти от нея, които силно са го заинтригували и особено за такива, които повдигат повече въпроси отколкото отговори. Такъв е случаят с Александрийската библиотека.

За автора:

А. М. Дийн е водещ авторитет в областта на древните култури и историята на религиозните вярвания. Експертните му знания в областта на късната античност са му спечелили преподавателско място в някои от най-престижните университети в света. Трайният му интерес към човешката склонност към конспирации, съчетан с неговите огромни познания за наистина мистериозния контекст на историята вдъхновяват широтата и фокуса на художествените му творби.

„Изчезналата библиотека“ е дебютният му роман. Издаден е през 2012 г. и е посрещнат с огромен читателски интерес в шестнайсет държави. През март 2013 г. книгата е в Топ 10 на „Амазон“ в раздела за художествена литература, както и №5 в класацията за трилъри, а в тази за съспенс заема престижното първо място. Много успешен е и вторият му трилър – „The Keystone“, публикуван през 2013 г.

На книжния пазар от 17 февруари 2014 г.
Превела от английски: Мариана Христова
Обем: 496 стр.
ISBN: 978-619-164-077-5
Издателство: „Ентусиаст“
Корична цена: 15 лв.

Прочетете още:

• „Ангелина спасява света“ – Глория Му (по сценарий на Борис Акунин)
• „Последният Сефарад“ – Беязът Акман
• „Писмото на Росети“ – Кристи Филипс