Проблемите на работещата жена

У нас до средата на 90-те години жените работеха основно в индустрията и селското стопанство. Сега процентът на заетост при жените от сектора на услугите се е увеличил многократно, което се наблюдава в почти всички страни от Европа. Естеството на работата дава възможност на жената да използва нетрадиционни форми на работа, като удължен работен ден, разпокъсано работно време, заетост на няколко работни места и др. За жената работата е източник на икономическа независимост и възможност за утвърждаване, както в обществения, така и в личния живот. Което не значи, че работният ден минава безоблачно. Жените се сблъскват с много сериозни проблеми. Запазване на професионалната си кариера след като забременеят и родят и след това съчетаване на работата с домакинските и майчинските ангажименти.

Продължителността на работното време най-често е от 8 – 10 ( в някои случаи и повече) часа, а на работна седмица от 5, а дори и 6 дни. В много случаи този труд не се отчита нито като удължен, нито като извънреден. На повече от 25% от работещите жени се налага да работят повече от 8 часа, голяма част от които не се компенсират. А натовареността на работата се покачва без да се отразява на заплатата. Работодателите плащат месечни заплати, с което пада цената на труда за час. От друга страна жената се бори с умората и невъзможността да възстанови силите си след тежкия работен ден.

Някои жени се чувстват по-натоварени в къщи отколкото на работното си място. В много семейства домакинските функции остават “привилегия” на нежната половинка. Задълженията свързани с дома не са поемани от двамата членове в семейството, а жената се разкъсва между отглеждането на децата и прането и чистенето, което рано или късно формира чувството на вина, че не е изпълнила докрай съпружеските и майчинските си задължения.

Наред с голямото натоварване в работата, жените все по-малко имат възможност да отсъстват по време на работа – почивките са строго регламентирани, като са сведени до минимум.