„Защото днес познах любовта!"

Днес познах любовта. Срещнах я в очите на двама старци. В преплетените им пръсти. В хармонията помежду им. В изражението на лицата им и излъчването на телата им. Уверени и сигурни в себе си. Изправени пред света, оцеляващи в тези трудни времена. Имайки най-силното оръжие – любовта си. Това, че са заедно. Споделени в немощта и старостта си. Но заедно.

Бях седнала в едно заведение. Сама. Обичам да наблюдавам хората. Интересни са ми. Израженията на лицата им, погледите им, стойката, излъчването. Наблюдавах минувачите. Този ден някаква буца стягаше гърлото ми през цялото време. Имах колебания, свързани с мен самата, с бъдещето ми, с хората, които обичам и съм обичала. Правих си разни равносметки. Определено ми трябваше разтърсване. И то силно и пробуждащо. И това, както винаги, трябваше да го направя аз, сама за себе си. И както винаги се беше случвало досега, отговорът си идваше сам.

Тогава се появи той – побелелият старец с търсещ поглед. Спря се насред заведението и започна да се оглежда. Помислих си първоначално, че търси свободна маса да седне. А всъщност той чакаше нея. Жената с не по-малко прошарена коса, но с блестящ поглед, насочен единствено и само към любимия си мъж. Приближи се към него. Той й подаде ръка и тя я пое. Нямаше нищо неестествено в тази ситуация, нищо необичайно. Магията беше другаде. В погледите им. В любовта и спокойствието, което излъчваха. В благите им усмивки, породени от близостта им. В начина, по който тя го хвана за ръка и така извиси глава все едно беше най-щастливата и горда жена на света. Че е точно до този мъж и че остарява точно с него.

Така хванати за ръце, те продължиха по пътя си. Щастливи. И влюбени. Събрали в себе си цялата обич и любов на света. Открили и изживели истинския смисъл на дните си.

Сърцето ми се изпълни с умиление и радост при вида на тази гледка. Тези хора ми дадоха надежда, дадоха ми стимул да продължа да мечтая и да вярвам.

Защото днес познах любовта.

Още интересни статии прочетете в нашата блогосфера

Източник: jenite.net