И в 21 век сред нас има не само хора, а брутални животни

В днешните опасни времена малко неща могат да ме изненадат. Грабежи, палежи, вандализъм, кървави протести... дори убийствата са ежедневие. Ставаш сутрин и първото нещо, което чуваш по новините, е за някой наръган, застрелян, болно дете, пребит мъж . „Ужас!” казваш си инстинктивно, но след няколко минути забравяш, защото не си ти, защото не е някой от твоите близки и познати. Човешкото страдание не е нещо, с което трябва да се свиква или което трябва да се игнорира. Но въпреки това, мнозина от нас го правят. И аз съм една от тях.

И все пак има неща, които ти се набиват в съзнанието и тях не ги причисляваш като „поредното престъпление“, а после бързо забравяш. Защото става въпрос за извращение, за брутализъм над невинен човек, безсилен пред обществените норми и ред. Сутринта попаднах на една новина, от която буквално ми се догади. И това бе един от малкото пъти, в които през последната година си казах: „Добре, че живея в България“. Колкото и законови пропуски и неуредици да има, тук поне не може да бъдеш осъден на публично изнасилване, защото си намерил мъж от друг град, друг етнос или ако щеш от друга религия. В Индия обаче женският живот и достойнство изглежда не означават нищо.

Индийският сайт The Times of India разказа бруталната история на 20-годишна жена, която е била изнасилена от 13 мъже като наказание, защото си е хванала любовник от друго село. Момичето едва е оцеляло след случката и макар насилниците да са хванати, животът й вече е белязан завинаги.

Жената, чието име не се споменава, е била изнасилена в село, близо до полицейския участък на Лабпур (Labhpur), след като няколко члена на нейното племе я видели да си говори с любовника си в понеделник (20.01) следобед. Тя и любимият й били заведени на племенен съд, на който било решено да плати 50 000 рупии или щели „да се позабавляват с нея“. Нито жената, нито нейният приятел имали парите. Тогава 13 мъже – 10 от нейното племе, сред които и управителят на селото – я изнасилвали брутално до другата сутрин, след което я оставили пред дома й.

На родителите на жената било забранено да напускат къщата си и те се опитали да я стабилизират с подръчни средства. Едва в сряда жертвата била заведена в болница, където се намира в критично състояние. Лекарят споделил пред медията, че тя е жива, само защото е „кораво момиче от индийско племе“. Изнасилвачите са задържани, но не е ясно какво ще се случи от тук нататък с тях. Ако питате мен, кастрация за всички е най-малката наказателна мярка. И ако тази история не ви разтърси, то вие сте по-малко човечни и от мен. Сега, дами, казахте ли си: „Добре, че живея в България?“

Споделям тази история не с цел да пробудя патриотични нотки, а чисто човешкото у всеки от нас. Защото за насилието не трябва да има прошка. Защото не трябва да забравяме какво сме чули. Защото съзнанието ни трябва да бъде будно за проблемите на другите, а не само за нашите. Защото, ако можем, трябва да променяме това, което се случва около нас... най-малкото да опитваме. Защото аз не искам да бъда „безчувствена”, не искам и хората около мен да бъдат такива. Защото това не се случи на мен, а някъде в далечна Индия, но самият факт, че се случва е плашещ!

Още интересни истории четете в нашата блогосфера.

Източник: chickorchicken.blogspot.com