Носталгия по книгите и библиотеките

Месец май – месец на българската писменост и култура. Но, за жалост, в днешно време именно тя – родната ни култура може би страда най-много от промените. Изостана някак на заден план – и театрите, и изложбените салони, и библиотеките са все по-рядко посещавани и все по-малко популярни.

Може би все пак нещата не са съвсем в стадий на замиране, но са застинали в точка, далеч, далеч от желаната за една достойна европейска държава като нашата, с повече от 1300 годишна история.

Носталгията ми е най-вече по отношение на книгите – книги днес много, издателства – още повече, автори, жанрове, цени – разнообразни. Но четящи – малко.

Красноречиви са данните, изнесени от НСИ по отношение на библиотеките у нас. В последните години броят им е намалял на половина: при близо 7500 за 1998 г. до 4500 за 2005. Намалява и библиотечния фонд, както и броят на читателите.

Най-много у нас са библиотеките към читалищата – близо 2700 за 2005 г., следвани от училищните библиотеки – близо 1500.

В нашите ръце е съдбата и на книгата и на библиотеката – дали киното, телевизията и компютрите ще ги избутат окончателно от нашия и този на децата ни живот зависи до голяма степен от нас. Нека се замислим за това в месеца на нашата писменост и култура.