Обичам моето тяло!

Любимите ми дънки – успявам да ги обуя едва до бедрата! Не съм очаквала – все пак само 9 килограма по време на бременност са си постижение. Явлението „тесен таз“ очевидно малко се е трансформирало, колкото и да не личи на пръв поглед. Старите ни дрехи са приятеля, който не ни спестява нищо.

Имах красива бременност. Наричах малкото човече топче, защото коремът ми имаше формата на топче и защото бебето се движеше из вътре като топче за пинг-понг! 52 килограма, влизайки в болницата, и 47 килограма на излизане. После – още един килограм надолу. Но тези дънки.. Ами пък ще си нося дънките за бременни, какво толкова!

Големи са притесненията на всяка жена, когато забременее – какво ще се случи с тялото й, как ще се промени то, ще може ли да си възвърне предишната форма след раждането.. Разбира се, не можеш да седиш по цял ден и да ядеш „за двама“, очаквайки, че всичко ще си остане постарому. Аз посещавах курс по йога за бременни. Прекрасно беше и сега ми липсва. Липсва ми и топчестото коремче. Странна носталгия е това. Затова, когато видя бременна жена, радостта и благородната завист са неизменно заедно.

Жената не трябва да се страхува. Бременността е период, който я учи и трансформира. Правилната посока на всяка промяна и трансформация е отвътре навън. Затова тези 9 месеца са перфектното време за това. И се научаваш да обичаш тялото си много – защото то е дом за друго тяло. Детето ти неслучайно те е избрало.

Минаха 3 месеца от първата ми среща с моето дете. Сега се харесвам повече отпреди година. Всъщност аз никога не съм харесвала тялото си максимално. Не съм била никога от стегнатите момичета тип спортен, защото, признавам си, съм малко мързелива. Затова една от изненадите за мен беше, че не ми се появиха стрии и че, като цяло, се възстанових за дни. Сега се харесвам повече от всякога. Имам си дупе, и като цяло някак ми е по-женствено всичко – отгоре до долу. Коремът ми не е плосък, но и той засега така ми харесва. Той носи още спомена от новия живот.

По време на бременността се научих да се грижа повече за тялото си (а и нали чрез моето се грижех и за още едно) – хубава храна, йога 3 пъти седмично, биопродукти. Сега правя упражнения всеки ден – или поне се старая да е така. Занапред това трябва да стане неизменна част от живота ми, защото едно е да си мързелив и нехаен към тялото си на 20, съвсем друго е да си такъв на 30 и 30+. Последствията са други, а и какъв пример ще дадеш на детето си? Формулата е стойностна храна, редовен спорт и любов – към себе си и към всеки нов ден, без значение какво ще ти поднесе той.

Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!
Деси.

Още интересни истории четете в нашата блогосфера.

Източник: jenite.net