Тормоз ли е да си любовница на шефа

„Човек, не издържам вече – направо не се търпи тоя...“ На телефона беше близка приятелка, чийто шеф иска да я прави любовница. Силно напрегната ми каза, че ще разкаже по-късно, тъй като е някъде около нея.

Любовница на шефа... най-лесният начин да се издигнеш – или да изхвръкнеш от една фирма.

Може да срещнеш в негово лице любовта или бъдещия си съпруг, но тази вероятност е доста малка.

Преди около две години работех в една фирма, която се оказа истински Big Brother Family. За близо седмица успях да науча от клюкарника, че шефът е набутал майка си, сестра си, любовницата си и детегледачката в един офис. Да, шантава история!

Любовницата беше адвокатката. Тридесет и няколко годишна, добре поддържана жена, която имаше дете-тийнейджър и за която мълвата гласеше, че е била доста палава в градчето, от което идваше. Настоящия й приятел зърнах само веднъж.

Другия й настоящ гледах всеки ден, тъй като беше Големият Бос. Тя идваше на работа, когато си искаше, тръгваше си с него, улисана в сериозни разговори и слухтеше наоколо – кой какво обсъжда. Беше хладно дружелюбна с цялата фирма и караше бившата кола на съпругата му, уж закупена от нея.

Никой не задълбаваше в техните взаимоотношения, освен когато нямаше някоя прясна клюка – жени сме, простено ни е. Никой не се впечатляваше и не й завиждаше за положението, защото този женомразец крещеше на всички, включително и на нея. Но все пак тя винаги гледаше отвисоко с леко високомерие.

Хем адвокатка, хем любовница... Много внимавахме какво говорим пред нея, защото после Големият бос бе осведомен за клюките, проблемите и пиперливите коментари на служителките си. Когато ни викаше на обяд, всички избягвахме ежедневните пикантни теми и се правехме на лоялни към фирмата. Да, любовницата беше още един „член“ от голямата шефска фамилия, с когото се съобразявахме.

Моя приятелка започна работа в компания, където 90% от персонала бяха мъже. Имаше и няколко жени, сред които, по нейни думи, „кукла Барби“. Тя ми казваше, че момичето е доста празноглаво, но добродушно и мило. Около 23-годишна, без особени качества за позицията си на HR, но с доста висока заплата и личен автомобил, подарък познайте от кого – от шефа.

Приятелката ми често се нервираше как той си избивал напрежението върху служителите, като крещял и хвърлял предмети по тях... само любимата била с протекции.. Казваше ми, че който е неин приятел, е приятел и на шефа. Всички работещи били мили и усмихнати с Барби и водели ежедневни диалози мазно-мазно, макар зад гърба й да се носели нелицеприятни коментари. После моята приятелка се смееше на глас и повтаряше: „Ех, колко лесно било да се издигнеш някъде... трябва само да станеш любовница на шефа!“

Дали е толкова лесно наистина? Ами ако не искаш, а само шефът иска?!? Сексуалният тормоз на работното място е престъпление, трудно доказуемо в нашите ширини. Случаят с моята приятелка, чийто шеф има отявлени мераци към нея, не е прецедент в професионалната сфера. Преди около 5 месеца тя напусна предишната си работа заради обещания за добра заплата, нормален работен ден и дружелюбна колегиална среда.

Е, тогава никой не й каза, че под „дружелюбна“ евреинът е разбирал „интимна“. Нейният шеф – освен с висок материален статус, разполага и със семейство в Израел (съпруга и 2 деца) и любовница (с украинска кръв и темперамент), която изпълнява функцията на заместник-шеф във фирмата. Първите два месеца моята приятелка се усмихвала доволно на новата си работа. Шефът често отсъствал, а заместник била държанката му. След една негова командировка започнали проблемите.

Kiss по телефона, целувки за здравей по двете бузи, покани за барбекю през уикенда и..., вече лице в лице: „Искам да ми станеш любовница“. Когато ми разказа за това, тя беше в шок. Приятелката ми е свястно момиче без големи управленски амбиции, със сериозна щастлива връзка и съвсем спокоен и обикновен живот. Малко е цапната в устата, но все пак тогава направила опит за дипломация и не го питала иронично как ще се спогажда с две любовници на едно място. Нито го пратила директно по дяволите, все пак той е човекът с парите, а е и криза.

Уж се разбрали криво-ляво и той приел нейния отказ без последици за работното й място и заплата. Но да бъдем честни... повечето мъже трудно приемат отказ. А когато от тях ти зависят приходите, могат да бъдат доста настоятелни. Седмица след разговора им започнал отново с нападките – намигал й, карал я нарочно да остава до по-късно след работа, за да довършват някакви текущи задачи и даже я сграбчил в офиса и, хилейки се, предложил на любовницата си да й развърже роклята (уж като на игра...).

Спомням си, че го псуваше цял ден. Днес онзи пак е „получил факс“, но дори и аз не знам развръзката, защото чакам да се обади отново, за да ми разкаже продължението на историята... Знам само, че този път може и да напусне, въпреки нуждата от работа. Има много амбициозни жени. За съжаление, малко са тези, които успяват да се издигнат и да бъдат правилно оценени и уважавани в компаниите, където работят. Не съдя никого, нито поощрявам дадено поведение. Но една жена сама трябва да реши дали да се възползва от качествата си, а не да бъде притискана. И ако пожелае, по-добре да стане фактор, с който не само служителите, а и шефът да се съобразява!

Още интересни истории четете в нашата блогосфера.

Източник: chickorchicken.blogspot.com