Кои са силните храни за мозъка ни?

Позовавайки се на резултатите от последните научни изследвания върху здравето на хората, страдащи от диабет, затлъстяване и други сериозни здравни проблеми, д-р Нийл Барнард предлага революционна програма за поддържане на здрав мозък и укрепване на паметта в книгата „Силните храни за мозъка“.

Ученият обяснява колко важни са закуската и обядът за паметта ни и кои са храните, които могат да защитят нашия мозък и да повлияят благотворно на неговите функции.

Всеки от нас се е питал: Колко важни са закуската и обядът за нашата памет и могат ли да я увредят? Кои са храните, които могат да защитят нашия мозък и да подобрят функционирането му? Не пропускаме ли храни, които биха могли да ни предпазят от Алцхаймер и други сериозни заболявания?

Като ръководител на редица проекти и научни изследвания, целящи да подобрят здравето на хората, страдащи от диабет, затлъстяване и други сериозни здравни проблеми, д-р Нийл Д. Барнард дава отговор на тези и редица други въпроси, свързани със здравето на човешкия мозък в книгата си „Силните храни за мозъка“.

Ученият съветва как да поддържаме паметта си здрава и да избистрим напълно ума си и като се храним, подчертавайки: „Слабата памет не е просто „част от живота“, която човек следва да приеме като безспорен факт. И определено не е автоматична част от остаряването.“

След като провежда множество изследвания и специални тестове и проучва ролята на храните за запазване на здравето в продължение на години, научният екип на Нийл Барнард стига до същите резултати, до които и техни колеги от други екипи, изследващи сивото ни вещество: определени храни и модели на хранене имат мощен защитен ефект и едновременно с това могат да подобрят функционирането на мозъка ни. В „Силните храни за мозъка“ (с подзаглавие „Ефикасен план в 3 стъпки за защита на мозъка и усилване на паметта“) д-р Нийл Барнард и екипът му разясняват кои са най-добрите храни за укрепване на когнитивната функция; каква е ролята на алкохола и кофеина за риска за разболяване от Алцхаймер; какви рискове носят млечните продукти и месото за паметта ни; какви са най-новите открития на учените относно токсичните метали – например срещащия се в готварските съдове, кенчетата с газирани напитки, и популярните средства против стомашни киселини и др.

Д-р Барнард получава научната си степен „доктор по медицина“ в Медицинското училище към Университета „Джордж Вашингтон“ във Вашингтон, където специализира, а впоследствие и преподава медицина. Практикува в болницата „Сейнт Винсънт“ в Ню Йорк, след което се връща във Вашингтон, където основава Лекарския комитет за отговорна медицина. Научните му изследвания се цитират в официалните изявления на Американската асоциация за диабета и на Американската асоциация по диетология, а статиите му се публикуват в редица списания. Ученият и неговият екип са помогнали на много хора да отслабнат и да намалят нивата на холестерол, разработили са метод за спазване на подходяща диета при диабет, който е по-ефикасен от досегашните диети и са развили програми за работното място и за лекарските кабинети, целящи да помогнат на хората да променят начина си на хранене, за да подобрят здравето си.

„Силните храни за мозъка“ съдържа също рецепти от Кристин Уолтърмайър – основател и директор на Школата за натурално готвене, и изпълнителния директор и издател на списание „The vegan taste“ Джейсън Уайрик, както и план за подробно меню и съвети за спестяване на време при приготвяне.

Откъс

Метали в мозъка

Металите, изглежда, са били винаги нож с две остриета. Оловото ни е дало тръби за водопроводите, но освен това е отровило безброй малки деца. Живакът ни е дал термометрите и електрическите ключове, но освен това е причинил дефекти в ембрионалното развитие. От метал се строят мостове и локомотиви, но се правят и куршуми, затворнически килии и ръчни гранати.
Металите са нож с две остриета и в човешкия мозък. В последната глава видяхме, че учените са открили плаки и възли в мозъка на хора, страдащи от болестта на Алцхаймер. Ако анализираме типичната плака – плаката от малки отложения, които се намират в мозъчните клетки, – ще открием, че по-голямата част от нея се състои от белтъка бета-амилоид. Но в нея има и друго. Изследвайки плаките, изследователите са открили в тях малки количества мед. Открили са и други метали, по-конкретно желязо и цинк, както и други.
И трите въпросни метала са необходими на тялото – медта за изграждането на ензими, желязото за кръвните клетки, а цинкът за нервната трансмисия, както и за много други функции. Получаваме ги от храната, която консумираме. Оказва се обаче, че ако поемаме прекалено много от който и да било от тях, те могат да увредят мозъчните ни клетки. Разликата между полезното за здравето количество и токсичното е изненадващо малка. И точно в това е проблемът.
Желязото и медта са неустойчиви. Излейте литър вода в чугунен тиган и я оставете да постои. Ръждата, която ще се образува, е окисление. Медта също се окислява, поради което лъскавата, блестяща жълта монета скоро потъмнява, като понякога се съчетава и с други елементи и става зелена.
Хубави цветове, да. Не е хубаво обаче, когато тези химични реакции стават вътре в тялото ви. Тоест когато желязото и медта стартират производството на свободни радикали – силно неустойчиви и разрушителни молекули кислород, които могат да увредят мозъчните ви клетки и да ускорят процеса на стареене. Накратко, желязото и медта водят до образуването на свободни радикали, а тези свободни радикали са като торпили, атакуващи клетките ви.
И така: дали твърдя, че паметовите разстройства може би се причиняват от обикновени метали като медта, желязото и цинка? За да отговоря на този въпрос, нека отидем в Рим, където екип от учени е изследвал шейсет и четири жени. Всички са на възраст над петдесет години, но напълно здрави. Изследователите им вземат кръвни проби, за да измерят количеството мед в кръвта, и после им правят различни тестове, за да проверят техните памет, способност за разсъждаване, схващане на езика и способност за концентрация.
Всички жени се справят отлично. Никоя не показва сериозно нарушение. Но някои се справят значително по-добре от други в някои от тестовете. И се оказва, че онези, които имат най-малко умствени затруднения, имат най-ниски нива на мед в кръвта. Те имат необходимата за нуждите на тялото мед, но нямат прекалено големи количества и това очевидно им дава голямо предимство. Разликата е особено забележима при тестове, за които е необходимо фокусирано внимание.
Едно изследване на шейсет и четири жени не е особено голямо. Затова нека отидем при един екип учени в Калифорнийския университет, Сан Диего, който е изследвал много по-голяма група – 1451 души от Южна Калифорния. Те установяват до голяма степен същото. Хората, които имат по-ниски нива на мед в кръвта си, имат по-остър ум в сравнение с онези, при които количествата са прекалено високи. Те имат по-малко проблеми с краткосрочната и дългосрочната памет. Същото важи и за желязото. Хората с по-малко желязо в кръвта имат и по-малко проблеми с паметта.
И така, макар че както желязото, така и медта са изключително важни, когато са в малки количества, прекалено голямото им количество в кръвния поток, изглежда, вещае проблеми.

На книжния пазар от 14 април 2014 г.
Издателство: Изток-Запад 
Корична цена: 18 лв.

Прочетете още:

• „Как да се лекуваме с храна“ – Патрик Холфорд, Джером Бърн
• Жените, храната, Бог на Джинийн Рот
• 100-те най-добри храни за здраве и младост