Снимка: facebook Gabriel García Márquez
Преди дни светът се раздели с Габриел Гарсия Маркес. Но не и завинаги. Маркес остава в сърцата на всички, за които творчеството му е безценно. Роден на 6 март 1927 година в Аракатака, Колумбия, писателят, журналист и общественик прекарва по-голяма част от живота си в Европа и Мексико.
С публикуването си на „100 години самота“ той си спечелва световна известност и нещо повече – любовта на милиони читатели по целия свят. Основен мотив в неговите произведения е самотата. Трудно е да се предаде магията на редовете оставени от Маркес.
Нужно е време и нагласа, за да се вникне в смисъла им, който остави завинаги в „Любов по време на холера“, „Есента на патриарха“, „За любовта и други демони“ и много други. Споделяме част от неговите вдъхновяващи и вечни мисли и цитати, за които сме сигурни, че ще ви докоснат.
„Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е тъжно... откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея.“
„Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.“
„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.“
„Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората.“
„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.“
„На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.“
„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.“
„Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.“
„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им.“
„Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.“
„Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.“
„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.“
„Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.“
„Ние мъжете сме жалки роби на предразсъдъците – беше й казал той веднъж. – В замяна на това, реши ли една жена да спи с някой мъж, няма непреодолима бариера за нея, няма непревземаема крепост, нито каквато и да било морална задръжка, която да не е готова да премахне от корен – няма бог за нея.“ Из „Любов по време на холера“
Снимка: facebook Gabriel Garcia Marquez