“Как става така, че се женим за грешните хора?”

Първо, аз да си кажа: не мисля, че съм се омъжила за погрешния човек. Но в тежки моменти се е случвало да изпадна във временно умопомрачение и да започна да си задавам въпроси като “Дали не сбърках”? И това, моля ви се, при положение, че си обичам половинката и то от душа и сърце.

За съжаление разделите и разводите са често явление. Ако вашата връзка или брак не се чупят лесно, това не означава, че не страдате заради раздялата на близко семейство или заради тази на родителите си, например.

Ще ви копирам един интересeн, макар и въздългичък цитат, от статия със същото заглавие като този блог пост:

В момента се женим без никаква предварителна информация. Почти никога не четем книги по темата, никога не прекарваме продължително време с деца, не говорим с други женени двойки, не говорим открито с разведени такива. Женим се без никакво дълбоко познание за това защо браковете се разпадат – отвъд това, което считаме за глупост или липса на въображение от страна на главните действащи лица в тях.

По времето на ‘брака по сметка’, човек може би е вземал предвид следните критерии при избора на партньор:

• Кои са родителите на другия?
• Колко земя притежават?
• Колко близка е тяхната култура до нашата?

През романтичната епоха признаците за правилен избор може би са били следните:

• Човек не може да спре да мисли за другия.
• Чувства се сексуално обсебен от него/нея.
• Мисли, че той/тя е невероятен/а.
• Постоянно желае да говори с него/нея.

Имаме нужда от нов набор от критерии. Би трябвало да се питаме:

• Каква е неговата/нейната форма на лудост?
• Какво би било да отгледаме деца заедно?
• Как бихме могли да останем приятели?

При едни идеални обстоятелства, подготовката за брак е образователна задача на културата ни като цяло. Вече не вярваме в браковете между династиите. Започваме да виждаме недостатъците на така наречените романтични бракове. Настъпва времето на психологическите бракове.”

Още интересни истории прочетете в нашата блогосфера!

Източник: molif.com