Всеки си има територия и ако не я брани, ще му я отнемат...

Вървеше, изгубен в тълпата на препускащия град, като слепец. Не, заради големия диоптър на очилата, които му тежаха, като окови, а поради отчаянието, което го беше завладяло. Хаосът, който допусна в живота си, обърка всичките му планове, сгромоляса мечтите му. Вървеше, без да вижда светофарите. Колите го стряскаха с клаксоните си, за да спре навреме. Подмятанията на шофьорите го паникьосваха. Искаше да спазва правилата за добър пешеходец, но те все му убягваха. Така, както някога искаше да пази поведение на добър съпруг, но не можа да се справи...

Тръгна към света с огромна любов. Опита с една, после с втора. Това, че не се получи, не го обезвери. Оптимист по природа, на третия път повярва, че това е истинската. Създадоха две момиченца. Две малки принцеси, на които се радваха като на „божи дар“. Тичаше непрекъснато от работа вкъщи, за да създаде уюта на семейното огнище, в което беше израснал. Вярваше с цялото си сърце, че любовта в този дом е основата, върху която се гради бъдещето. Не му тежаха дългите преходи с колата до работното място – стотина километра всеки ден. Бързаше да се прибере, да се гушне до любимата жена. Едва дочакваше утрото след нощна смяна с таксито без нея. С готовност правеше всичко по силите си, за да има спокойствие и сигурност. Обичаше я, желаеше я всяка минута. Изкушенията, на които попадаше почти всеки ден, не го впечатляваха. За него съществуваше само тя – майката на децата му, стопанката на техния дом, която се грижеше и за него, и за родителите им, и за децата. Разбираше я, но не вярваше, че е толкова уморена. Заспиването й преди любовните ласки, събуждаше ревността му. Чувстваше се все по-чужд и далечен от нейния свят. Напращял от младост и сила, очакваше еротика и секс. Липсата на активност от нейна страна, го обиждаше и му създаваше комплекси.

Опитваше се да угажда на нейните влечения. Обикаляше по планините, въпреки предпочитанието си да полежи със судокото. Пренебрегваше себе си, за да е винаги до нея. Да я подкрепи и прегърне, ако се спъне там, на планинската пътека. Насладата, която изпитваше в хижата, под звездите, не би заменил с никое друго преживяване...

Но в малката вселена на техния интимен свят, неусетно планетите започнаха да се отдалечават... и така се случи неизбежното.

Вечерята беше „изключително важна“. Той беше склонил директорът да дойде с любовницата си в скъпия ресторант, за да обсъдят повишението на жена му. Беше на седмото небе, че успя да уреди нещата. С уменията си да води диалог и да убеждава, спечели симпатиите на цялата маса. Единственото, което го смущаваше, беше недоволството, изписано на лицето на половинката му . Неудобството, което тя изпитваше, създаваше напрежение. Въртеше се на стола и постоянно гледаше часовника си. В погледа й се четеше укор, вместо предполагаемото одобрение. Всичко беше заради нея – да получи по-добра работа, по-висока заплата. Тя обаче не понасяше подобно поведение – да го гледа как се умилква за едната „благословия“.

Не издържа и стана с иронична усмивка, до тоалетна. Той не я придружи. Кракът на младата секретарка, която уж беше с плешивия, възпълничък директор, се плъзгаше между краката му. Това в началото го смущаваше, но дали от алкохола, или от вниманието, което получава, усети горещите вълни, които заливаха тялото му. Не смееше да погледне към младата кокетка. Опитваше се да се съсредоточи в разговора, но все по-разсеяно мълчеше. Казват, че когато мозъкът изтече от едната глава на мъжа, отива в другата...

Това го взриви. Изтърканият номер с падналата вилица му помогна да сложи на коленете й под масата салфетка с криво изписани букви: „Ела горе!“. Тя се извини, че се налага спешно да се прибере заради детето и бързо се изниза. Той, малко след нея, отиде до колата за „някакви документи“. Беше спечелил доверието на сътрапезника си и лесно го манипулираше.

Съдбата, както се знае, не прощава на никого. Дебне от всяко ъгълче, за да поднесе най-неочаквания „подарък“...

На излизане от санитарния възел жена му видя директорската любовница да се качва по стълбите към хотела. През стъклените врати двата силуета сякаш се гонеха. Познавайки сексуалната активност на мъжа си, картинката й се изясни. Помисли си, да я настигне и да решат въпроса, но го остави на самотек – да провери докъде може да се стигне в тази толкова „важна“ вечер. Мъдростта, която животът наливаше в нея, я накара да изчака. Върна се на масата, решила да спазва етикета за добро поведение. Направи се, че вярва на обясненията на подпийналия събеседник и зачака...

Измина цял час, в който прехвърляше наум лентата на съвместния им живот... Изведнъж стана, решила, че няма да спазва законите на приличието. Тази двуличност не беше за нея.

– Вижте, няма смисъл да се правим на толкова възпитани. Искате ли да знаете истината? Предупреждавам Ви, че много ще боли, но крайно време е да вдигнем завесата.

Човекът я гледаше смутен и объркан.„Какво й стана на тази жена. За какво говори?“

Без повече приказки, тя го изчака да тръгне след нея. Следваше я недоумяващ и изгарящ от любопитство. Не беше трудно да научат номера на стаята. Рецепционистката повярва на обяснението, че двамата горе ги очакват. Застанала пред вратата, бранеше достойнството си с мълчание. Възрастният мъж блъскаше и крещеше да отворят, отстоявайки наранената си гордост.

Вътре кипеше бурна страст. Полусъблечени „грешниците„се бяха вкопчили един в друг, изпивайки жадно телата си, впили устни до безкръвие, обезумели от желание да се отдадат на това, което им липсва. Безсилни да се противопоставят на нагона.

Вратата бавно се отвори и двата отбора, разменили местата си, се срещнаха очи в очи. Настъпи тягостно мълчание...

Единствената забележка, с която жена му разчупи тишината, бе: „Секретарката да закопчее копчетата на блузката си“.

– Ще ме откараш ли до вкъщи? – попита, без да го погледне.

В цялата конфузност на ситуацията, това му подейства като спасителен пояс. Хвана се като удавник за сламка и се изстреля по-бързо от ракета. Отключи с треперещи ръце колата и потеглиха в пълно мълчание. Постепенно изтрезняваше... Мислите му започваха да се подреждат...

„Как да й обясни колко е благодарен за измъкването?“ Единственото, което напираше в него, беше безумната любов към дом и семейство. Искаше да й го каже по някакъв начин, но и двамата знаеха, че е безсмислено и за нея вече нямаше значение... Сринаха се въздушните кули за щастлив брак! Не, и с тази жена...

Автор: БББ