Стефан Цвятков – различният студент

Стефан Цвятков е студент, учи Социални дейности в Софийския университет. Стефан е незрящ, но това не го спира да следва пътя на мечтите си, да се образова и да бъде такъв, какъвто той иска. За съжаление, в България условията за хората с различни нужди са меко казано незадоволителни. Те са трагични. Единственото хубаво е, когато добри хора пожелаят да окажат подкрепа на хората със специфични нужди. Това е моментът, в който трябва да им кажем „Благодаря“ и да се радваме, че ги има.

Освен че е студент, Стефан е и музикант, свири на клавир. За да се справя финансово с разходите по образованието си, среща подкрепата на фондация „Готините баби“, които помагат на много студенти.

Запознайте се със Стефан.

Разкажете ни за фондацията на победителките от конкурса „Мисис Баба“, как се свързаха с вас и как ви помагат за вашето обучение?

Свързаха се с мен чрез хора, които работят в спортен клуб „Витоша“. Това е клуб за интеграция и основната му функция е да предоставя възможност на хората с увреждания да спортуват. Има например някои пригодени спортове за незрящи – голбал, шоудаун, крикет за незрящи. Клубът се е превърнал в средище за хора с увреждания и там има и много студенти. Те ми разказаха за кампанията „Колкото повече – толкова повече“. Аз тази година кандидатствам за стипендия.

Другите студенти след всяка кампания получават сума, с която си купуват учебни пособия и неща, които са им необходими за обучението.

Учите Социални дейности. Как се насочихте към тази специалност? Разкажете ни повече за вас.

Тази година ще бъда трети курс. Имах желание да помагам на хора с увреждания и сметнах, че тази специалност ще ми даде необходимите знания. Желанието ми е да се реализирам в някоя от организациите, които работят с хора с увреждания. На 20 години съм, от Габрово. Учил съм в масово училище. Преподавателите ми оказваха много сериозно съдействие, срещах разбиране от съучениците си. Имам доста приятели от училище – не кой знае колко, но достатъчно. Смятам, че е било по-добре така, отколкото да уча в специализирано училище. На около 10 години започнах да се занимавам с музика. Ходил съм 7 години на уроци по пиано и една по акордеон.

Занимавате се с музика и имате свой състав, с който свирите. Разкажете ни повече за него. Каква музика обичате да изпълнявате? Любимите ви изпълнители са?

Свързани статии

Мисис Баба 2013: Всеки, който иска да помогне, е добре дошъл

Клуб на готините баби събира подкрепа за студенти с увреждания

Не е точно състав, даже още си нямаме име. Трима души сме – аз и двама певци. Аз свиря на синтезатор. Свирим по заведения и изпълняваме основно народна музика и попфолк, т. е. музиката, която се слуша в заведения.

Личните ми музикални предпочитания – слушам всякаква музика, не се ограничавам само в един жанр. Доста сложен е въпросът за любимите ми изпълнители – не бих могъл да се огранича до 2-3 имена.

Какви са най-честите трудности, които срещате като студент? Как според вас, могат и трябва да се подобрят условията за студенти в неравностойно положение?

Най-сериозните трудности са свързани с набавянето на литература. Напоследък някои преподаватели предоставят свои трудове, с които разполагат в електронен вид, но това е крайно недостатъчно. Трябва да има повече литература на електронни носители. Специално ние, които сме със зрителни увреждания, няма откъде да черпим знания, освен от електронен носител. Има какво да се желае по отношение на достъпността. Примерно няма достатъчно тактилни обозначения – тактилни пътеки биха били от помощ. Самите номера на залите могат да са с брайлови табелки или поне с едър шрифт. Понякога съм доста затруднен с намирането на някой кабинет. По-големите аудитории в Ректората имат релефни номера, но примерно на Четвърти километър е ужас. Там също така няма и рампи за хората с двигателни увреждания.

Бих се радвал, ако се увеличи фондът от електронна литература, да се събере на едно място и да е общодостъпен. И второто е подобряване на достъпността.

Срещате ли подкрепа сред своите колеги в университета?

Да, срещам много сериозна подкрепа. Много ми помагат, помагаме си взаимно – кой с каквото може. Без тяхната помощ би ми било много по-трудно. Срещам разбиране и от преподавателите, не бих казал, че съм имал проблеми, влизали са ми в положение, когато е трябвало.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

В бъдеще ще продължа да се занимавам с музика и се надявам да работя в някоя от организациите, свързани с хора с увреждания.

Другото, което много бих искал да правя е да пиша статии за някой уебсайт. Това е нещо, което много бих искал да правя.