Наздравицата

27.07.2006г. / 13 31ч.
Аз жената
Наздравицата

В много страни съществува не само кулинарна, но и култура на напитката. Под нея разбираме от една страна всички елементи, които спомагат за по-пълноценното консумиране на напитката, като избор на правилната чаша, правилно отваряне и поднасяне, използване на различни аксесоари и т.н. От друга страна под култура на напитката се разбират всички тези ритуали и церемонии, които съпровождат процеса на консумация и които му придават социална значимост.

Една от най-ярките форми на култура на напитката със сериозно социално значение се наблюдава в немскоговорящите студентски съюзи от 18 и 19 век. От първоначално непринудени събирания се развиват събития със строг протокол и изключително подробни ритуали, неспазването на които е било наказвано със съвсем не безобидни наказания. Все още съществуват такива студентски съюзи, но днес те предпочитат да се концентрират предимно върху фехтуването с истински (а не спортни) оръжия и не обръщат такова строго внимание върху ритуалите на напитката.

Съвременната маса, за щастие, не е като тази в едновремешните студентски съюзи, но и на нея има правила, които е по-добре да спазваме, ако искаме да ни приемат като цивилизовани хора. Най-простият и разпространен ритуал е вдигането на наздравица преди отпиването от чашата. В по-големи групи или при по-важни събития обикновено се вдигат тостове, които могат да достигнат обема на малки речи и да са “композирани” в съответна форма или стил. Британците например са известни с любовта и умението си да вдигат тостове. По време на наздравицата, която се изказва с думата “Наздраве” и с която се има предвид благопожелание към присъстващите или към трето лице, чашите са вдигнати във въздуха.

Здравето присъства в думата за наздравица на почти всички езици. “Zum Wohl” (нем.), “sante” (фр.), “salute” (ит.), “salud” (исп.), “наздоровье” са само няколко примера за това. В немския език има още една дума за наздравица, която сме чували често и която за нас, българите, е като че ли по-лесна за запомняне: Prost, понякога Prosit. Тя идва от латинското “prosit”, което има приблизителното значение на “да донесе полза”. Английското “cheers” е с очевидното значение на възторг, веселба.

Често с наздравицата върви и чукане с чашите, особено когато са такива със столче. Важно е да се знае, че в това няма нищо лошо, ако се намираме в кварталната кръчма, но в по-изискана обстановка е по-добре да забравим за това. Етикетът толерира чукането с чаши, ако сме на сватба, ако поздравяваме рожденик или на Нова Година, но в никакъв случай не и безразборното чукане с другите от групата, пресягането през масата, да не говорим пък за непрестанното чукане при почти всяко отпиване, така любимо на българите.

Нека накрая разясним ситуацията с често срещаната заблуда, че с безалкохолна напитка не се вдига наздравица. Наздравица се вдига за дадена личност, не за напитка! Вдигне ли се чашата, без да се чука с нея, няма значение дали съдържанието й е алкохолно или безалкохолно. С други думи пиещ вино и пиещ минерална вода спокойно могат да вдигнат чашите си в наздравица.

Коментирай