Снимка: thinkstock
Докато успехът е широко понятие и може да бъде обяснен с повече от една дума или с много ярки примери, неуспехът изглежда винаги по един и същи начин. Замисляли ли сте се защо някои хора са успешни, а други никога не успяват да се нарекат такива?
Едно е сигурно – успехът по-често изисква постоянни усилия, поставяне на точни цели, лишения и по-рядко би произлязъл от провал. Но дори и това да се случи си е чиста доза късмет.
Успехът е повече избор и по-малко късмет. Вижте защо някои хора никога не стават успешни.
Те не разбират стойността на времето
Хората, които не постигат успех, не ценят времето, с което разполагат и почти винаги отлагат истински важните неща. Те са хаотични и не знаят как да управляват всяка една минута ефективно, особено в работния процес или за изпълняването на своите цели.
Те се водят по-скоро от забавленията, не и от стремежа да станат по-добри в дадена област.
Те не правят неща, които са в синхрон с целите им
„Не е трудно да се вземат решения, когато знаете какви са вашите ценности.“ – Рой Дисни
Ценностите винаги биват следвани от изграден план, който налага да спазваме определена дисциплина, за да бъдем в синхрон с процеса.
Когато една ценност е ниска като стойност тя изисква и по-малко усилия, дисциплина, стремеж. Неуспешните хора имат погрешна представа за производителността. Те се присъединяват често към дейности, които не биха им донесли успех.
Техните ценности са краткотрайни, не са градивни. Неуспешните не вярват в успеваемостта на белия лист, върху който записваме своите цели и ги следваме ден след ден. Но дори и да имат големи стремежи за себе си, те са на думи, а не като действия.
Те имат самостоятелно наложени ограничения
„Ти не ставаш това, което искаш, ти ставаш това, което вярваш“ – Опра Уинфри
Характерна черта на неуспелите хора е, че по-често те си поставят ограничения, отколкото средата, в която работят или живеят им ги поставя. Думи като „не мога“, „не искам“ или „нямам нужните умения“ ги отделят като в рамка от успеваемостта.
Винаги си намират извинения
Като допълнение към предишните редове, неуспешните винаги си намират извинения за това да не положат повече усилия върху своето развитие, да не свършат възложената им работа качествено, а също така не поемат и рискове.
Извинения намират дори за четенето на литература, която би им била полезна по някакъв начин. Намирането на извинения е начин, по който те саботират самите себе си.
Те са апатични
Апатията е част от живота и поведението на неуспешните хора. Те нямат интереси или интересите им не са градивни, не четат книги, не посещават семинари, курсове и т. н. Никога не мислят за успеха, защото не разбират и не искат да разберат формулата за постигането му.
Не се виждат като неуспешни. Живеят ден за ден и често за собствените си провали обвиняват близки, живота, съдбата.