Любка Биаджони цу Гутенберг – за мисията на диригента и любовта на една майка

Любка Биаджони цу Гутенберг не може да бъде описана само с една дума. Тя е много неща – диригент, баронеса, майка. Тя е стихия от чувства и емоции.

Силата на духа на тази невероятна жена пленява и заразява със замах – досущ, както тя самата разказва за усещането си за музиката, хората, семейството.

Обаятелната баронеса е родена в Рим в семейството на италиански политик.

Майка й Цветана е българка, преводач в българското посолство и в БГА „Балкан“. От нея Любка наследява любовта към България.

Любка Биаджони завършва с отличие хорово и оркестрово дирижиране в Националната музикална академия, след което специализира в майсторските класове на знаменити величия от световната класическа музикална сцена.

Спечелва множество награди и международни признания, както и престижни конкурси, благодарение на професионализма и усърдната си работа.

Работила е с редица чуждестранни оркестри от световна величина, но признава, че тук в България се чувства най-добре, концертирайки с най-талантливите и всеотдайни музиканти, които някога е срещала, а именно музикантите от Софийската филхармония.

През декември тази година предстоят прекрасни коледни концерти под диригентството на баронеса Любка Биаджони. Любителите на класическата музика ще могат да се насладят на концерт от цикъла „Между земята и времето“ на 18 декември. Програмата включва Концерт за пиано и оркестър №2 на Сергей Рахманинов, както и „Жар птица“ на Игор Стравински. 

На 21 декември ще се състои Коледен концерт от цикъла „Заедно в неделя“ с участието на Националния филхармоничен хор. В програмата са включени незабравими произведения на Франц Шуберт, Йохан Себастиан Бах, Волфганг Амадеус Моцарт, Георг Телеман, както и красиви коледни песни.  

Какво ни разказа баронеса цу Гутенберг за мисията си като диригент и за всеотдайната си любов като майка, вижте в интервюто, което тя специално даде за Az-jenata.bg.

Избрали сте мъжка професия. Как стигнахте до този избор?

След като завърших Класическата гимназия в Рим трябваше бързо да реша какво искам да уча по-нататък. Имаше толкова много неща, които исках да уча – право, медицина, физика, философия, музика... Много исках да уча всичко накуп, но тъй като това не е възможно, реших да последвам съвета на майка си, която е българка. Тя ме насочи към Националната музикална академия в България.

Едната от дисциплините, които изучавахме в академията, беше хорово дирижиране при професор Георги Робев. Той беше диригент на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, който днес имам удоволствието да дирижирам професионално.

Като професионалист гледам да съчетавам всичките си страсти и интереси в музиката, да ги предам на публиката. Музиката е едновременно и чувство, и поезия, и театър, и изобразително изкуство, и мечти, и любов!

Какво е да си баронеса, диригент и майка едновременно? Има ли образ, роля в живота, която надделява най-много?

Не е никак лесно, да си призная! На първо място в живота ми са моите деца. Но въпреки всички ангажименти, които съм поела, гледам да прекарвам достатъчно пълноценно време с тях. Наистина имам много роли в живота си, но всяка жена има и трябва да се справя с тях.

Аз съм и съпруга, и диригент, и интендант, и майка. Трябва да подреждам всичките си ангажименти, работни графици и семейни отговорности. Аз съм мениджър и организатор и като съпруга – организирам много събития, свързани със съпруга ми. Като диригент организирам прослушвания, концерти, абсолютно всичко правя сама! Като майка възпитавам децата си, помагам им в ученето на уроците, прекарваме свободното време заедно.

Но когато съм вкъщи при семейството си, гледам да отдавам по-голямо внимание на децата и съпруга си. Все пак съм преди всичко жена. Музиката е на второ място.

Вие сте „мъжка майка“, майка на две момчета. Кого дирижирате по-лесно – децата или оркестъра? Еднакво трудно ли е да се управляват огромен брой музиканти и същевременно да се възпитават две малки деца?

Определено с децата е по-трудно! С оркестъра също не е лесно. Пред теб стоят 200 човека, които те гледат с очакване да ги убедиш в това, което искаш да направят, да им кажеш как си представяш музиката, как я усещаш. Но този подход се учи с времето.

Докато на това да сме майки никой не ни научава. Трябва сами да се справим, да намерим верния подход. Невинаги този подход е правилен, но опитът и преценката се усъвършенстват с годините. Децата следват нашия пример, те са наше огледало.

Искат ли децата ви да станат диригенти като вас?

Не! По-скоро са възприели моето усещане за ред и чистота. Изключително организирани са, искат всичко да е точно и ясно. Мисля, че са възприели този стремеж от мен. Ние, родителите сме пример за децата и трябва да се стремим този пример да е максимално позитивен.

Аз съм пример и като диригент. Трябва да се постарая да предам ценностите, които влагам в музиката чрез мирогледа си. Музиката не е само музика, а един свят, изпълнен с ценности – една мисия, която ние като музиканти имаме. Дирижирането е много повече от размахване на палка. То е преди всичко психологическа и философска професия.

Част от детството си сте прекарали в България. Какво си спомняте?

Не може да се каже, че съм прекарала много голяма част от детството си в България. Но въпреки това пазя невероятни спомени от тези моменти.

Родена съм в Рим. През ваканциите идвах при баба си и дядо си в България. Тук имам братовчеди и приятели, с които сме прекарвали прекрасни моменти. Чувствам България много по-близка до сърцето си, отколкото Италия. Рим е прекрасен град с невероятно културно и историческо наследство, но нищо дълбоко не ме свързва с него.

България е нещо много повече от скъп детски спомен. Тя ме кара все още да се чувствам така добре, идвайки тук заради моите колеги – музикантите! Българските музиканти са едни от най-добрите в целия свят! Музикантите са важни, а не инструментите! С тях се ражда музиката, с тях се предава посланието и енергията. Заради тях се чувствам у дома си тук, в България!

Концертирали сте на толкова големи световни сцени. Работили сте с музиканти и концертмайстори от огромна величина. Има ли сцена, на която се чувствате най-добре?

Дирижирала съм на много други места, но определено най-добре се чувствам в България. Всеки път си казвам след концерт тук, че няма да дирижирам повече друг оркестър, освен нашия филхармоничен оркестър.

Моите изисквания като диригент са изключително високи. Тук в България аз имам любовта на колегите и затова се чувствам прекрасно.

Искам музиката да докосне по-дълбоко хората. За мен успехът е, когато хората ми кажат, че концертът им се е сторил прекалено кратък! Това означава за мен, че съм успяла да ги потопя в магията на музиката. Когато си пленен от тази магия, ти искаш да слушаш още, дори да не разбираш какво точно чуваш, важно е да го усетиш!

Ето тогава знам, че съм успяла. Това за мен е достатъчно.

Какво получавате от публиката? Какво чувствате, когато чуете аплодисментите и видите погледа на хората в залата?

Най-често виждам благодарност. Благодарност, че сме успели да ги достигнем, да ги докоснем. Това невинаги е възможно. Публиките са различни – това зависи от много неща – в каква държава е роден човек, какъв е социалният му статус, дали има политическа криза и дори какво е времето навън!

За мен е важно да обогатявам живота ни, в това число и на мен и на музикантите, не само на публиката. Ако ние не се обогатяваме с нашата съвместна работа, едва ли публиката ще усети и капчица от посланието, което изпращаме.

Така че, когато погледна лицата на публиката и открия радост и усмивка си казвам: „Е, поне успяхме да зарадваме един-двама!“. Това е най-важното за мен.

България е сред най-бедните държави в Европа. В този контекст пропада ли духът, желанието за духовна храна?

Българският народ според мен е гениален. Ние имаме толкова богата култура и такава вековна история, която генетично ни е дала любовта към духовното. Въпреки тежките моменти, българите са успели да запазят достойнството си, усещането си за собствените култура и дух. Не познавам друг народ с по-силно чувство за идентичност и родолюбие.

Хората идват в залата с надеждата някой да им даде нещо по-възвишено, нещо, което да ги зареди емоционално и това ме радва.

Вие внасяте новост и нестандартен поглед върху произведенията, които представяте. Приема ли се това добре от публиката и колегите ви?

Да, определено се харесва на хората. Аз обичам да поставям музикантите разпръснати сред публиката. Така се получава едно своеобразно 3D усещане, както казват моите колеги, с което се надявам да докосна повече хора.

За мен популярността има значение, само когато е на високо професионално ниво, а не просто, за да се добие известност на всяка цена.

Тоест вие сте максималист, перфекционист в работата си?

Ще ми се да вярвам, че всеки един от нас дава всичко от себе си в работата и в отговорностите, които поема. Иначе няма смисъл, ако правим нещо просто така.

А спрямо децата перфекционист ли сте?

Абсолютно да! Има строг режим, който спазваме всеки ден. Ставаме рано, учим уроци заедно, водя ги на училище, изпитвам ги. Важно е да се научат на дисциплина и уважение към науката и културата.

Музиката за вас е мисия, не само чувство и емоция...

Бих казала, че музиката е единствено и само мисия за мен! Тя е средство, с което да кажа нещо на хората, да предам посланието си.

Името ви произхожда от думата „любов“. Какво е за вас любовта? Чувство ли е тя или отново мисия?

И двете, естествено. Тя е и отговорност. Децата ми са най-голямата любов в живота ми. Те ме карат да се чувствам по-земна, но са и мой коректив. Те ме провокират да се замислям за грешките си, за това какво мога да променя в себе си към по-добро.

Любов за мен е и когато човек се стреми да дава колкото може повече от себе си на другите. Душата, вложена в моето изкуство, е моят начин да даря на хората любовта си.

А любовта към България как се зароди във вас? Майка Ви е българка...

Да, определено тя има голяма заслуга да обичам България. Тя винаги ми е говорила на български вкъщи. Майка ми е разказвала за историята на България, за историята на рода ни. Така че, семенцето на тази любов пося именно тя. Много по-свързана се чувствам с България, отколкото с Италия, въпреки че съм родена там. Затова искам да дам нещо специално от себе си за България чрез музиката.

Какво предстои да представите на българската публика?

На 18 декември ще дирижирам един доста популярен концерт, включващ изключителни произведения. Ще изпълним Концерт за пиано и оркестър №2 на Сергей Рахманинов, както и „Жар птица“ на Игор Стравински.

А на 21 декември ще представим коледен концерт с много нежни за душата произведения, които съм сигурна, че ще се харесат на хората. Каня зрителите да заповядат в зала „България“ на нашите концерти.

През януари също ни предстоят красиви концерти. На 18 януари ще представим прекрасните симфонии на Хайдн и Моцарт. Обещавам атмосферата да бъде уютна и следпразнична с лека и приятна музика. А пък на 14 февруари – денят на влюбените, ще изнесем един любовен концерт с известни оперети и канцонети, които галят душата.

Какво бихте пожелали на читателките на Az-jenata.bg?

На жените специално бих искала да кажа никога да не спират да се доверяват на интуицията си. Ние жените имаме едно особено шесто чувство, което ни ръководи. Невинаги тази интуиция ни води по правилния път, но по-важното е винаги да си вярваме! Много често сме мачкани, много често сме пренебрегвани, защото сме жени. Въпреки че сме в 21 век, жената все още страда от порядките на мъжкия свят. Но истината е, че жената има много главни роли, не мъжът. Ако не е жената, много неща в историята нямаше да се случат.

Така че, бих искала да кажа на жените винаги да вярват в женската си интуиция, даже и да не е правилна – жената има голямото щастие да усеща света по различен начин. Вярвайте в любовта!