Генерална репетиция на „Самоубийство“

Една брилянтна постановка на сцената на Театър София

19.11.2014г. / 15 10ч.
Михаела Лазарова
Откъс от пиесата на Театър София "Генерална репетиция на"САМОУБИЙСТВО"..."

Откъс от пиесата на Театър София "Генерална репетиция на"САМОУБИЙСТВО"..."

В динамиката на ежедневието всеки има нужда от малко вдъхновение. Вдъхновение, което може да даде магията на театъра. И така, оставяйки проблемите зад себе си, посетихме Театър София, за да откраднем много вдъхновение и емоции.

Срещата бе повече от вълнуваща, защото на сцената видяхме брилянтната игра на Ивайло Герасков, Пламен Манасиев, Юлиян Малинов, Николай Върбанов, Сава Пиперов, Симона Халачева. Актьорският състав е част от пиесата Генерална репетиция на „Самоубийство“ от Душан Ковачевич.

Една пиеса, която разкрива лицето на Балканите, погледнати отвън. История без край или с край, който всеки сам за себе си може да даде. Генерална репетиция на „Самоубийство“ разкрива шест персонажа, които всеки от нас е срещал или среща всекидневно. Персонажи не само на реални личности, но и на тези, които се крият дълбоко в нас.

Пиесата е едно философско и силно драматично представяне на същността на съвременния и обикновен човек (представен от Ивайло Герасков), с всичките му положителни и отрицателни черти, страхове, радости, стремежи, пропаднали мечти и грешни любови (грешната любов представена от Симона Халачева).

Една не толкова светла и радостна страна на живота. Самоубийство, представено не като физически акт, а като психологически срив в собствената бездна.

Шест страни на човешката същност са показани в лицето на продажната душа, страха и отчаянието (образ, представен от Пламен Манасиев), алчността и лакомията (образ, представен от Николай Върбанов), лудостта (представена от Сава Пиперов), старомодният неудачник, детето със загубените мечти (представено от Юлиян Малинов), крещящи безпомощно.

Каква е поуката? Поуката е една за всички. Трагедията на съвремието е толкова голяма, колкото ние самите й позволим да бъде. Нашите вътрешни образи надделяват тогава, когато им дадем свобода. Дали ще надвием страха и трудностите на ежедневието и или те нас, зависи от изборите, които ще направим.

Но въпреки трагедията на съвремието, което осакатява, Генерална репетиция на „Самоубийство“ успява да я представи на публиката и с доза хумор. За зрителите не е никак трудно да открият забавното в тъгата и нещастието.

Усещанията се подсилват от невероятната музика, дело на Калоян Димитров, а звуковите и визуални ефекти успяват да предадат посланието на режисьора Недялко Делчев с не по-малка сила.

Свързани статии

„Исках да направя пиеса за житието и страданието на нормалния човек. Добрият, доверчивият, чистият, работливият, почтеният човек. Осъденият и осменият от времето ни наивник. За тоя странен наш балкански Франкенщайн. Сглобен от собствените си остатъци. Осакатен от времето, което го премазва всеки ден... Докаран до ръба. И все пак надяващ се, вярващ, мечтаещ, искащ. Да работи, да твори, да полети. И летящ. До дъно. Исках да разкажа една приказка, за героя, обходил долната земя и там видял, и не прозрял. Не превърнал божията искра в огън. Останал в тъмното и студеното. Има тъжни комедии. Горчиви. Тази е една от тях. Малка социална анти-утопия.“ добавя режисьорът.

Генерална репетиция на „Самоубийство“ не би била толкова въздействаща без креативната работа на творческия екип в лицето на:

Мария – Йоанна Стоядинович – превод

Рин Ямамура – сценография

Калоян Димитров – музика

Димитър Сарджев – видео

Кирил Проданов – оператор

Не пропускайте следващите представления на Генерална репетиция на „Самоубийство“:

26.11.2014 г. от 19 часа

3.12.2014 г. от 19 часа

За повече подробности относно програма на Театър София посетете сайта www.sofiatheatre.eu.

За Душан Ковачевич:

Душан Ковачевич е сръбски драматург и режисьор, роден през 1948 година. Познат е на публиката със своите театрални пиеси и сценарии за филми, между които са „Ъндърграунд“ и „Кой пее там“. Голяма част от пиесите, които пише, са преведени на повече от 17 езика. Душан Ковачевич е член на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Коментирай