Притча за синовете и четирите сезона

Животът е като природата. Има четири сезона, в които постоянно попадаме. Трудните моменти сравняваме с мразовитата зима, меланхолията с есента, новата любов с пролетта, а вдъхновението с лятото.

За живота си разказваме с цветовете на сезоните, но така съдим и за хората, които срещаме по пътя си. Следващата поучителна история ще ви разкаже за четирите годишни времена и това защо не бива да съдим хората прибързано.

Притча за синовете и четирите сезона

Имало едно време един баща, който имал четирима сина. Минали години и момчетата пораснали. Тогава баща им решил, че е настъпил моментът да им предаде своята мъдрост и натрупания през годините житейски опит.

Най-големият урок, който искал да им даде, бил този – никога да не съдят прибързано за нещата от живота.

Дал им задача, в която трябвало да открият далеч по пътя от дома старо крушово дърво. Всяко от четирите момчета трябвало да открие дървото през различен сезон от годината, да види как изглежда и да се върне обратно, за да разкаже на другите видяното.

Така и станало. Минали дни, месеци, сезони.... Момчетата се прибрали у дома и разказали видяното.

Първи със своя разказ започнал най-големият син, който открил дървото през зимата.

– Дървото беше грозно, разкривено, сковано от лед и сняг.

Последвал разказът на втория син, който открил дървото през пролетта.

– Дървото беше отрупано с красиви листа, бели цветове и ухаеше прекрасно и сякаш беше изпълнено с обещания.

Третият син видял старото крушово дърво през лятото.

– Дървото беше много красиво, най-красивото, което съм виждал.

Ето какво разказал и четвъртият брат:

– Аз видях дървото в най-красивата му фаза, с плодове и вече повяхващо.

Свързани статии

Причини да посетите езерото Гарда

Видео на седмицата: Танцуващият светофар

Мъдри мисли от Конфуций

Бащата изслушал мълчаливо синовете си и накрая им казал:

– Всеки един от вас има право в това което казва, защото сте видели дървото само през един сезон от годината. Никога не забравяйте, че за човек и дърво не бива да се съди само по един от сезоните му.

Същността на живота се определя от удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта. А тях може да измерите, само когато са преминали всички сезони.

Ето защо не бива да се смятате за победени през зимата, защото може да загубите обещанието на пролетта, да не видите очарованието на лятото и да не усетите удовлетворението на есента.