Маргарита Милиджийска - изложба - живопис

Едно забравено, а за мнозина и неизвестно име се завръща за публиката в изложбените зали. Маргарита Милиджийска (1910-2001) е художник живописец, чието творчество, излязло наскоро на бял свят, се оказа истинско откритие.

Голяма ретроспективна изложба, която се организира от Националната художествена галерия и Агенция за изкуство “Лоранъ” представя тази напълно непозната живопис. Откриването е на 21 септември (четвъртък) от 18 ч. в Националната художествена галерия. Експозицията е разположена на две места – в залите на НХГ, на пл. “Батенберг” 1 и в Галерия “Лоранъ” на ул. “Генерал Паренсов” 31. Изложбата продължава до 8 октомври и ще покаже над 100 платна с маслени бои и акрил, акварели и рисунки, представящи различни етапи от развитието на стила и почерка на Милиджийска – от първите ученически акварели до платна от началото на 90-те години. Ще бъде представен албум-каталог, посветен на житейския и творчески път на художничката.

Маргарита Милиджийска е завършила живопис през 1936 г. в Художествената академия при големия български художник Никола Маринов. Веднага след дипломирането си се включва в Дружеството на новите художници, представляващо най-модерно ориентираните творци, създаващи облика на новото българско изкуство. Творчеството й от 30-те и 40-те години е напълно в синхрон с общите пластични търсения. Но след учителстване в провинцията, Милиджийска се оттегля от изложбите в столицата. В същото време рисува изключително активно. Името й се свързва с това, че е преподавала руски език в Художествената академия от 1949 до 1974 – цели 25 години, но никога не се е афиширала като художник. Излагала е много рядко. През 1957 г. е изключена от СБХ, като живописта й е обявена за формалистична. Въпреки това, макар и в голяма самота, художничката продължава активно да твори в дома си, при това – до преклонната си възраст. Творчеството й от 60-те г. е своеобразен контрапункт на властващата идеологизирана естетика на тогавашното време.

Днес изкуството на Маргарита Милиджийска изненадва със своята автентичност, неподправеност и с ярък и експресивен пластичен език. То интересно ще допълни общата панорама на изкуството в България от XX век.

Още картини от изложбата