Притча за жабата

Всички ние сме различни и всеки е добър в това, което прави. Но понякога вглеждайки се в другите, започваме да се сравняваме с тях. Искаме да постигаме техните успехи, да изглеждаме като тях, да поддържаме същия социален статус, забравяйки за това, което сме ние.

Не след дълго това започва да се отразява на самочувствието, целите и постиженията ни. Следващата поучителна история ще ви разкаже защо не бива никога да се сравняваме с другите, а да се гордеем със себе си и да работим върху своето усъвършенстване.

Притча за жабата

Имало някога една зелена жаба с красиви окраски. Тя живеела на една зелена ливада до една рекичка. Жабата била щастлива. По цял ден прескачала между камъните, бреговете, растенията. Гонела насекоми, с които се хранела.

Един ден припичайки се на слънце, тя забелязала едно голямо животно. Голям бял вол, с големи рога и опашка. Жабата приближила към него и го попитала:

– Как си станал толкова голям?

– Бог ме е създал такъв. – отговорил волът.

– А дали и аз мога да стана толкова голяма, колкото си и ти? – попитала жабата.

– Ами опитай. – отговорил й волът.

Тогава жабата започнала да се надува. Ставала все по-голяма, кожата и се изпъвала.

– Е, пораснах ли колкото теб? – попитала тя.

– Не. – отговорил й волът.

Свързани статии

Как ревнуват мъжете от различните зодии

Притча за болката

Притча за кафето

Жабата започнала още повече да се надува.

– Започвам да те достигам по размери. – казала жабата на вола.

– Никога няма да пораснеш колкото мен. – отвърнал й волът.

Но жабата била упорита и не спирала да се надува, докато изведнъж не се пръснала. Ако се беше приела такава, каквато е, щеше да продължи да живее безгрижния си живот.

Ето защо не бива да се сравняваме с останалите, а трябва да приемем себе си и да работим върху това да ставаме все по-добри, но без сравнения.