С деца във Виена

Момичетата за първи път летяха със самолет /оприличиха го на летящата кола на Хари Потър/, возеха се на ескалатори /”движещи се стълби”/, в метро /”скоростно влакче под земята”/, учудваха се на възпитаните автомобилни шофьори и задължителните детски столчета в колите. Голямата дъщеря на кумата беше учила в училище историята на австрийската столица и ни развеждаше смело и гордо през всички забележителности. Видяхме катедралата Щефансдом и научихме всички легенди за високата кула – символ на Виена. Видяхме скромния паметник на Моцарт и лъскавозлатистия на Щраус; императорския дворец Хофбург и наредените като такситата у нас карети с бели и черни кончета; Виенската опера и продавачите на билети, облечени в ливреи и с перуки; огромния замък Шонбрун и невероятно красивите му алеи и фонтани; паметника на красивата императрица Елизавета Австрийска /Сиси/, за която гледахме анимационен филм, и Природо-историческия музей с динозавърски скелети, хиляди препарирани животни, множество скъпоценни камъни и минерали. Един цял ден отделихме на зоологическата градина /Тиргартен/, в която децата с огромен интерес наблюдаваха как пандата яде бамбук, а малките кенгурчета – царевица, как се гмуркат пингвините и пищят огромните папагали. Още един ден отделихме на Пратера с множеството атракциони, влакчета на ужасите, космически тренажори и класическото виенско колело. Кумата ни приготвяше вкусни виенски охлювчета за из път, опитахме виенски шницел, щрудел с извара и истински сладолед. Голям проблем се оказа липсата на бабината лютеница, но спасявахме положението с огромни количества кетчуп... В един хранителен магазин опитахме за първи път страхотен чипс – от изсушен колбас /който биха харесали момчетата от класа на по-голямата ми дъщеря/ и за малко да се изгубим в един голям магазин – истински детски рай на играчките.

Обиколихме в района, в който живеят кумовете ни, четирите огромни парка с разнообразни катерушки, пързалки и люлки, напълно обезопасени, без достъп на бездомни кучета и далеч от градския шум. Направихме си малка разходка до близкия хълм, от който видяхме Виена, потънала в зеленина. Това е един град, съхранил облика на старинните здания, с поддържани в чистота красиви паркове, с много удобства за родителите и децата. През цялото време момичетата водеха спор: “Къде е по-хубаво – във Виена или в Благоевград?”. Гордея се, че моите дъщери уверено защитаваха своя роден град и намираха примери за неговите предимства, въпреки че и във Виена много им хареса.

В представите ми моята Европа е място, където всички хора могат спокойно и щастливо да отглеждат децата си, показват им разнообразието на заобикалящия ги свят, но и уникалността на собствената им мила родина!