Йоанна Темелкова: Искам чрез работата си да карам хората да се чувстват по-добре

Йоанна Темелкова е млада, красива, слънчева, усмихната и безспорно много талантлива актриса. Една от големите надежди на българските кино и театър. Кандидатства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е приета от първия път в класа на проф. Пламен Марков. Същата година постъпва в трупата на ДТ „Адриана Будевска“- Бургас, а от 2011 г. става част от състава на театър „София“.

Освен с театралните си роли, Йоанна е популярна сред широката аудитория с участието си в най-гледания български сериал през последните години – „Под прикритие“. В него тя играе дъщерята на мафиотския бос Джаро – Ния Туджарова.

С нетърпение очакваме скоро да започнат снимките на 5-ия сезон на хитовия сериал, а дотогава може да се насладите на театралните превъплъщения на Йоанна в постановките „Скачай“, "Две големи американски комедии", „Питър Пан“ в театър „София“.

Ето какво ни разказа Йоанна за ролите в театъра, телевизията и предизвикателствата в живота:

Театърът ли беше първата ти любов? Кога разбра, че искаш да се занимаваш с актьорско майсторство?

Това стана много много постепенно. Обикновено при колеги това наистина е първото им желание, докато при мен се появи малко по-късно. Аз мечтаех за други неща, обичах да пиша, исках да уча журналистика, имах други страсти, ако мога така да кажа. И затова първо се насочих към журналистиката, но когато пък реших, че не искам да се занимавам с нея, се насочих към уроци по актьорско майсторство. Това също има своята предистория, защото пък ходех в една детска студия в Народния театър (студията на Димитър Еленов към Народен театър „Иван Вазов“), но до един момент беше по-скоро хоби.

И когато тръгнах на уроци по актьорско майсторство и драматургия, защото исках да кандидатствам театрознание. Всъщност това е един от триковете, които кандидат-студентите правят – кандидатстват и за драма, и за куклен театър, за да може да влязат в поне една от двете специалности. Но аз нямах намерение да кандидатствам кукли, защото това за мен наистина е най-висша форма на талант. За мен актьорите, завършили кукли, са много по-добри от завършилите драма.

Защо така, много е специфично ли?

Да, специфично е, изисква много други неща, развива те по-добре, но трябва и много търпение за кукленото изкуство. И общо взето така стана, че нещата някак си ми се случиха, влязох в Натфиз, после Ириней Константинов ме покани за театър „София“ и нещата се завъртяха около мен.

Ти от първия път ли влезе?

Да, от първия път. И беше много интересно, защото аз не бях ходила предварително на консултации, а те са неизменна част от кандидатстването. Ходиш ли на консултации, почти още там разбираш дали ще бъдеш приет. И когато се явих на първия кръг, проф. Марков ме гледаше малко странно и ме попита „Вие защо не сте се явявали на консултации?“, а аз отвърнах „Защото нямам нужда!“. Това, разбира се, беше в кръга на шегата, защото треперех като лист, всички останали бяха ходили на консултации, само аз не. Беше си притеснително. Но пък да, приеха ме от първия път и беше супер шанс. А ако не ме бяха приели първия път, нямаше да кандидатствам втори път.

И щеше ли да се завърнеш към журналистиката?

О, да, със сигурност. (смее се). Или щеше да е драматургия.

Продължаваш ли да пишеш?

Да, но за себе си. Защото човек, когато има нужда да пише, той го прави без поводи. Всъщност това беше и причината да реша да запиша магистратура в СУ, защото програмата беше точно такава, че изискваше много писане – курсови работи, рецензии т. н.

А каква ти е специалността?

"Изкуства и съвременност XX-XXIв.". Но трябва да се дипломирам, което може би ще стане догодина, тъй като е деликатен моментът със съчетаването на театър и учене.

Разкажи ни за първите ти стъпки в детската студия в Народния театър. Колко време прекара там?

Някъде около 2 години. Около година и половина бяхме в Народния театър, след което ни изгониха, защото не било добре из Народния да щъкат деца... а ние бяхме, да ти кажа, толкова дисциплинирани, бяхме страхотни в това отношение. И после ни преместиха в „Лиляна Димитрова“, за още няколко месеца, но вече там като че ли се изгуби част от магията на театъра и напуснах.

А каква е личната ти мотивация да се занимаваш с театър? Не е тайна за никого колко тежка е ситуацията за българските театри, независимо от факта, че залите се пълнят, определено има търсене, и все пак, знаем всички какво е заплащането. В този ред на мисли, какво те мотивира теб лично?

Моята лична мотивация си е чисто човешка потребност. Чрез работата си да карам хората да се замислят, да се почувстват по-добре и за някои неща да променят мисленето си. Може би звучи странно, но така мисля аз.

Няма как само парите да са ти мотивация. Ние, актьорите имаме от време на време такава солидарност към колегите от гилдията си, но няма как да си абсолютно солидарен винаги, защото знаем как се пълнят залите на някои постановки. Макар че да, залите на театър „София“, искам да го кажа, че откакто съм в този театър, не съм играла в празен салон. Винаги е пълно. Просто хората имат усет към добре направените неща, направени с вкус, интелигентно.

Вече колегите, които са избрали пътя на печеленето на пари чрез театър, това вече е друг театър. Да правят театър за пари, това е друг театър. Даже скоро водих спор с една колежка, с която говорехме, че ако искаш да излезеш от тази система, да не играеш на щат, така, както аз направих преди месец и вече не съм на щат в театър „София“.

Но аз продължавам да си играя представленията, като избрах този път, защото самата аз имам нужда от промяна, от нещо ново. Но тя ми каза, тази моя колежка, че ако искаш да излезеш от системата и да изкарваш пари, трябва да правиш халтура. Аз съм твърдо против и съм категорична, че това не е вярно.

Т. е., ти когато си на щат, трябва да играеш това, което ти кажат в театъра, така ли е?

Да, така е. Излиза едно разпределение и ти знаеш, че на тази дата си на първа репетиция, а на еди-коя си трябва да излезе премиерата. Това има своите плюсове и минуси, но за себе си реших, че ако не напусна щатната си работа сега, няма да го направя никога.

Това означава ли, че ще те видим в постановки в други театри?

Да, възможно е. Имам няколко проекта в главата си, но за тях се иска време. Но със сигурност не искам да правя нещо лесносмилаемо, нещо удобно. Моето мислене е, че каквото предложиш на зрителя, той това ще търси и харесва. При положение, че му се предлага само такава продукция, разбира се, че той ще ходи и ще харесва само това. Той няма избор.

А какво мислиш, макар че се досещам, но все пак да кажеш, какво ти е мнението за риалити предаванията? Ти би ли участвала в нещо подобно?

Много зависи от предаването. В България има може би едно-две предавания, които да стават.

А предлагали ли са ти?

Да, канили са ме, но не искам да коментирам.

Да се върнем на театъра. В някои от представленията играеш и с твоя партньор в живота, актьорът Мартин Гяуров. Трудно ли е да работите заедно, да сте на една сцена или пък не? Успявате ли да разграничите личния живот от професионалния?

Да, когато не се замисляш, то просто се случва.

А успяваш ли да ги разграничиш нещата?

Границата е тънка, да, права си. Аз, ако кажа, че успявам да разгранича напълно, няма да е истина. По време на представление особено, ако се случи при него някакъв гаф, аз го преживявам много! (смее се). И когато го преживявам, не е като колега, а лично, страдам си тихо. (смее се).

Караш ли му се после?

О, не. Не се караме. Имаше един период, в който беше много трудно и трябваше да работим върху това да разграничим двете неща. Особено когато репетирахме, имаше един период, в който много спорехме. Но с течение на времето почнахме взаимно да си обогатяваме образите, което е прекрасно. Казваме си мнението и не се караме, не се сърдим, и от тази гледна точка изглежда лесно да имаш взаимоотношения с колега.

Кой направи първата крачка – той или ти?

Ако той беше тук, аз щях да кажа той, той щеше да каже тя. (смее се). Не знам, стана много естествено. Преминахме през едно хубаво приятелство. На английски има една много хубава дума, която аз обичам – „soulmate“ (сродна душа). В такъв смисъл и при нас така започна, като приятели и прерасна, преля много естествено във връзка. Но ако ме питаш дали е имало нещо такова като първа среща, не, нямаше.

А замисляте ли се за нещо по-сериозно – сватба, деца?

Не, искаме нещата да се случват естествено и от само себе си. Включително и децата. Каквото и да стане, знаем, че няма да бъде планирано. Нека животът да ни изненада.

За киното

Последният филм, който ти хареса?

Бърдмен. Хареса ми и ме впечатли, че във филма, поне за мен имаше много иновации в киноразказа. Също така много ми хареса Whiplash/Камшичен удар. Как беше заснет този филм... уау.

А от българските филми – нещо, което ти е направило впечатление?

Много искам да гледам „Урок“, най-малкото заради усилията, с които е направен. Без да е подкрепен от... тази система, за която по-добре да не говорим.

Защо?

Много се изговори за това и всичко си остава само на думи.

Добре, какво е твоето мнение, какво трябва да се промени в киното ни, в системата?

Моето мнение е, че трябва да се сменят всички членове в комисиите, които разпределят парите. Аз не казвам нищо ново, всички знаем как се разпределят ресурсите. Системата е толкова порочна. Разменят се всяка година – „Аз сега съм там, ти си продуцент, аз ще гласувам за теб. Догодина ти ще си в комисията и ще гласуваш за мен“, и така... какво правим? И така няма как да се даде шанс на младите хора. А има ужасно талантливи хора. Аз периодично снимам със студенти от Натфиз. И трябва да ти кажа, че са изумителни хора! Как се борят с това, как се борят да се доберат до камерата, защото тя е само една! А те са петима режисьори, оператори, те имат различни задачи. Как отделят пари от собствените си средства, за да направят късометражно филмче, което е с учебна цел. Има талантливи хора, но те трябва да търсят външни продуценти, субсидии, финансиране, а това е зверски труд, защото кой инвестира тук? Нека бъдем честни. Много е трудно.

След киното нека поговорим за сериалите. Какво се случва с новия сезон на „Под прикритие“?

Кой е този сериал? (смее се). Какво да ти кажа, чакаме. Знаем, че ще се снима нов сезон, но кога ще е, не ни е казано още. Ако се снима, то най-вероятно ще е през лятото. Но нямам представа. Става дума за много неща – организационни, финансови... И аз се надявам да започнем скоро, ако не ме убият, де! (смее се).

Не-е, няма!

Аз много го обичам този сериал. Не защото участвам в него, а защото е истински. Историите са написани много добре, диалозите също. Реалистичен е. И е заснет много качествено, със страхотни каскади.

Често се коментира, че сериалът е много скъп. Но пък може ли да искаме качествена продукция, която и да струва евтино?

Естествено, че няма как. Просто нещата, които се правят по този сериал, изискват освен пари и кадърни хора, които да ги направят. Всички знаем, че в колата, която се обръща, не е Михаил Билалов, а е каскадьор. И още 30 души около него. Въпреки че Мишо си прави някои каскади сам. Но самият сериал е страхотен. Аз съм му фен, още отпреди да участвам.

Сериозно?

Да, гледах го всяка неделя. Чаках с нетърпение всеки епизод.

Как те поканиха да участваш?

Бях на почивка, на море с моя приятел и ми звъни телефонът. Една жена ми казва, че ме канят на кастинг за сериала. И аз бях уау, супер, добре, но аз не съм в България, не мога да дойда веднага, в Гърция съм, питам може ли след няколко дни да се явя. И тя ми каза, добре, ще ви звънна да ви кажа пак. И аз започвам да мисля как да се прибера до България, толкова ми се играе в сериала! И дори не попитах за каква роля ме канят! Тя се обади, каза, че може, ще ми прати текста и така. Каза ми, че ще се явя за образа на Ния Туджарова. И много се зарадвах, бях супер щастлива.

Би ли отправила пожелание към читателките на Az-jenata.bg?

Попаднах преди няколко дни на темата какво е мястото на жената и как мястото на жената в обществото се е променило с годините. И единственото, което явно не се е променило, е заплащането и това, че все още взимат по-малко от мъжете. Но макар да е станала по-самостоятелна и амбициозна, това, което си мисля е, че може би жената трябва да остави кариерата на мъжете, а пък за нея да останат по-приятните неща за правене.

Снимки: личен архив; театър "София".