Снимка: Thinkstock
Когато пораснем или понатрупаме някоя друга годинка, осъзнаваме, че нещата, които са ни притеснявали като по-млади, всъщност са излишни терзания.
От гледната точка на възрастен вероятно бихте искали да кажете нещичко на по-младото си „аз“, за да му спестите някои излишни терзания.
„Обичай тялото си!“
Помните ли как в гимназията се срамувахте от тялото си? Имахте ли постоянното чувство, че формите ви са гигантски и че никой няма да ви хареса? Повечето момичета са преминали през този етап от живота.
Броенето на калориите, килограмите, целулитът, стриите – всичко това ни преследва общо-взето цял живот. Но когато пораснем някак осъзнаваме, че любовта не минава през повърхностните неща, а се крие някъде много по-дълбоко.
"Пусни се по течението!"
След гимназията идва момент, в който трябва да решим какво да правим с живота си. Този момент е изключително стресов, защото в началото на двадесетте си години повечето хора не са напълно осъзнати, още се търсят, а искат да планират нещата.
Десет или двадесет години по-късно картината изглежда по съвсем различен начин. Разбрали сте, че няма нужда от толкова нерви и терзания, защото нещата ще се случат по съвсем различен начин от планирания. Иска ви се вместо да сте се тръшкали в това да мислите как най-перфектно да построите бъдещето си, да бяхте изживели колкото се може по-безгрижно младите си дни.
Така и така животът търпи непрекъснати и непредсказуеми обрати. Това не означава, че плановете ви са се провалили.
Оставете се на течението. Направете това, което трябва в дадения момент, но не се терзайте, ако нещата не се получат. Ако имате лошо предчувствие – доверете му се! Ако пък усещате, че сте на прав път – впуснете се по него с цялата си енергия. Ще ви се тогавашното ви „аз“ да умееше да го направи, нали?
"Спри да угаждаш на хората!"
Младостта е тясно свързана с духовната чистота. Когато човек натрупа възраст и опит, разбира защо не трябва да поставя напълно другите пред себе си.
Колкото и романтично да звучи тази ценност, от позицията на възрастен вече знаете, че е добре човек да поставя себе си, приоритетите си и нуждите си на първо място. Бихте казали на по-младото си „аз“ да уважава личните си граници, за да успее да вземе най-добрите решения.
"Не се вземай толкова насериозно!"
Всички се притесняваме. Всички правим грешки. Всички изглеждаме нелепо в дадени ситуации. Но това е добре! Защото всичко това е част от живота и благодарение на това ние се учим и надграждаме.
Дори да се чувствате така, сякаш целият ви свят ще рухне, не се критикувайте твърде много. Вместо да си причинявате излишни страдания, погледнете откъм положителната страна! Засмейте се и продължете напред!
Ако можехте да върнете времето назад и да изживеете младите си години по по-лек начин, бихте ли се почувствали по-добре?