Общественото доверие в съвременната медицинска техника

Ане Холт спокойно се нарежда сред най-успешните криминални автори на Скандинавието със своите 7 милиона продадени книги, преведени на повече от 25 езика. Тя е утвърдена професионалистка и в други поприща – бивша министърка на правосъдието, прокурорка, адвокатка, ръководеща собствена кантора, журналистка, телевизионна редакторка и водеща. Романите й са интелигентни, достъпни и напрегнати, и читателят бързо става съпричастен с героите и на всяка цена трябва да разбере – какво ще се случи до края? Ане Холт решава да напише роман в съавторство с брат си Евен Холт – завеждащ кардиологичното отделение в престижна норвежка болница. Плодът от съвместната им работа – „Мъждене“ – се превръща в бестселър заради уникалното съчетание от малко известни и любопитни медицински факти и завладяващ, типично скандинавски повествователен усет.

„Мъждене“ ни потапя в ежедневието на доктор Сара Цукерман – световноизвестен кардиохирург, предпочела спокойствието на провинциална норвежка болница пред блестящата кариера във водеща американска клиника. Извършила стотици сърдечни операции, които изискват нетрепваща ръка и безкомпромисна прецизност, доктор Цукерман нарушава железния си принцип да не оперира близки и имплантира сложно устройство, наречено имплантируем кардиовертер-дефибрилатор, в сърцето на свой колега и приятел. Интервенцията протича с известни усложнения, но е успешна по всеобщо мнение на специалистите в операционната. Очаква се пациентът да се възстанови бързо и да води нормален живот. Няколко дни по-късно обаче той издъхва. Смъртта му поставя началото на цяла върволица ужасяващи смъртни случаи, които разклащат из основи общественото доверие в съвременната медицинска техника. Защото и тя се произвежда от хора и се подчинява на техните икономически интереси, користни намерения и цели. Защото дори апаратурата да работи безотказно, саботажи не са изключени. Защото човешкото безумие не познава граници. А човешкият живот е крехък и синусоида върху монитора бързо се превръща в права линия...

Откъс:

Вторник, 4 май 2010
Час: 08:47 Университетска болница Грини (ГРУС), градчето Берюм, близо до Осло, Норвегия

Сара Цукерман се сепна при вида на мъжа със светлосиня, протрита пижама, и рязко спря. Летящата врата на операционната зала я удари по лявото рамо. Тя се усмихна, за да прикрие болезнената си гримаса. Оказа се излишно: той още не я бе забелязал. Медицинската сестра тъкмо му помагаше да се премести от подвижното болнично легло върху операционната маса.
Движенията на болния бяха вдървени като на доста по-възрастен от седемдесетте му години мъж. Предния ден пациентът отбеляза юбилея си със съвсем скромно тържество в болницата. Размъкнатата пижама му придаваше още по-уязвим вид и доктор Цукерман се поколеба дали да не излезе от залата. От четиридневния потискащ престой в болницата бе пострадала и гъстата му коса, иначе неизменно пригладена грижливо назад. Докато се качваше на операционната маса, той наведе глава и над пижамата лъсна тилът му. Неузнаваем, старчески тил. От гледката Сара Цукерман усети туптене във върховете на пръстите си и леко тръсна ръце. Над хлабавата яка на болничната му пижама пет сиви кичура коса, сплъстена от пот, се спускаха по кокалестия му гръб, толкова измършавял, че лопатките изпъкваха под тънкия памучен плат като остриета на кънки за лед.
Сара Цукерман притаи дъх и усети как пулсът й се ускорява. Това беше грешка. Би следвало друг колега да стои на нейното място в седма операционна зала: предпоследната от наредените една след друга осем зали с врати към два дълги коридора. Всеки от кардиолозите в болницата би се справил с операцията не по-зле от нея. Всъщност дори по-добре – така смяташе тя, макар да не притежаваха нейния опит, професионалните й успехи, уменията й, средата и репутацията й.
Сара Цукерман беше звезда, не, мегазвезда върху небе, по-голямо от небето над Норвегия, над Берюм, над малката провинциална болница, която наистина минаваше за голямо и модерно здравно заведение по тукашните стандарти, но не представляваше нищо в сравнение с някогашната й работна среда. В момента Сара Цукерман се славеше като най-добрата, най-великата, най-способната сред посредствените норвежки медици.
Да, безспорно беше грешка. Трябваше да откаже. Всъщност тя направи точно това: отказа. И все пак Ерик Бернтсен професор емеритус* и доктор на медицинските науки успя да наложи своето.
– Добро утро! – поздрави Сара Цукерман с неестествено висок и весел глас. Само след броени минути й предстоеше да извърши
* Емеритус – пенсиониран; професор емеритус – почетно звание, което се присъжда, ако кандидатът отговаря на определени критерии. Бел. прев.
операция, която макар и рутинна, при непредвидено усложнение можеше да отнеме живота на мършавия старик, когото някога бе смятала за въплъщение на мъжката сила. Пациентът осъзнаваше това по-добре от всеки друг. Обърна лице към нея. Погледите им се срещнаха за миг, после тя пристъпи напред и се зае да проверява дебелия абокат в сгъвката на левия му лакът. През втори абокат, по-тесен, поставен върху опаката част на дланта му, във вените на пациента се вливаше прозрачна течност от банка, окачена на инфузионен статив. Всичко, разбира се, беше наред.
– Напълно излишно е да разяснявам как протича операцията на специалист с твоята ерудиция – подхвана Сара Цукерман, но заради специализантката Карита Сулхайм, която ще присъства...
Тя кимна към млада жена, застанала до вратата. Специализантката сякаш бе дошла да наблюдава не операция, а екзекуция. Стоеше изправена като войник и така притискаше гръб о стената, че още малко и тя щеше да поддаде.
... ще започна с обичайните разяснения.
Сара Цукерман още се затрудняваше да гледа пациента в очите хлътнали в черепа, жълтокафяви и необикновено големи. Няколко посивели твърди косъмчета от черните му вежди стърчаха неизменно нагоре понякога бодро, понякога зловещо. Сара познаваше добре погледа му: самоуверен, властен и леко арогантен. Именно тази лека арогантност Сара бе смятала за най-голямото му професионално достойнство. Той беше уникален, единствен по рода си като онези, с които Сара бе свикнала да общува преди да се завърне в Норвегия – нито го бе искала, нито бе допускала, че ще се случи. През 2002-ра, след нещастието, тя се прибра вкъщи. Дотогава Норвегия битуваше в мислите й като избледнял неканен спомен от младостта, към който изобщо не искаше да се обръща. Ерик Бернтсен щеше да си остане уникален, независимо къде се подвизава по света. Гледайки го толкова безпомощен, Сара изпита почти физическа болка.
– Интервенцията е наложителна – подхвана механично тя, сякаш четеше от медицински картон, – заради рязко настъпила вентрикуларна тахикардия и синкоп* преди две седмици. След 24-часово проследяване на електрокардиограмата диагнозата се потвърди. Проведената коронарна ангиография диагностицира само изменения на съдовите стени. Ехокардиографията показа нормално функционираща лява камера и фракция на изтласкване над 60 процента. Имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор от вида Мъркюри Деймос ще продължи по план около един час.
И тя, и пациентът знаеха, че той е сред малцината късметлии в страната. В богата Норвегия медицинските изисквания за поставянето на ИКД (имплантируем кардиовертер-дефибрилатор), който струва над 100 000 крони на данъкоплатците, бяха по-строги отколкото в която и да е друга страна в Западна Европа. Доктор Цукерман бе изпратила безчет писма до регионалния здравен фонд Здраве Юг Изток. С американска директност, понякога граничеща със заплашителен тон, тя обръщаше внимание на ведомствата колко абсурдно е точно в Норвегия да се поставят престъпно малко дефибрилатори и пейсмейкъри. В най-добрия случай службите отговаряха на писмата й с глупави оправдания, а в най-лошия – което се случваше най-често – с мълчание.
* Синкоп (мед.) – временна загуба на съзнание. Бел. прев.

На книжния пазар от 4 май 2015 г.
Обем: 440 стр.
превод: Ева Кънева
ISBN: 978-954-357-293-9
Издателство: „Емас“
Корична цена: 15 лв.

Прочетете още:

• „Пътуване към светлината“ – д-р Джон Лерма
• „Посланията на тялото“ – Ина Сигъл