Антон Григоров: Винаги намирам начин да продължа

Имате ли кризисни случки по време на репетиция или представление?

Да, по време на едно от представленията на „Парижката света Богородица“ едно от въжетата на сцената се скъса. А огромна част от движенията са базирани именно на тази конструкция – така нареченият кръг.

Дори се наложи да прекратим представлението, защото с повредена конструкция нямаше как да продължим. Но това не беше свързано пряко с мен.

В НАТФИЗ ми се е случвало да играя изключително енергични представления с физическа травма. Това си е преживяване, което те калява. Ето дори такова преживяване може да ти донесе позитиви и да те накара да се почувстваш добре накрая след тежка, но успешна работа.

Как поддържате форма? Спортувате ли?

Не, нямам много време да спортувам, но пък не спирам да се движа покрай работата ми. Почти не се спирам на едно място, което ме кара да изразходвам енергия и да се чувствам в кондиция.

Разбира се, правя някои упражнения за ежедневна подготовка, които са пряко свързани с репетициите. Но на фитнес не ходя, подобни занимания не практикувам.

Споменахте, че сте се занимавал с танци.

Да, но не професионално и не целенасочено като тренировка. Занимавам се с Независим театър, където движението и танците са свързани с постановките, в които играя. Но странично от дете не съм се занимавал с танци.

Иначе в Независим театър репетираме и играем всеки път на различно място, където намерим за подходящо. Това е много приятно. Каним най-вече близките и приятели, но покрай тях идват и „случайни атоми“, но цялото нещо има положителен отзвук.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Най-любимото ми нещо е да се грижа за моето куче. Да се разхождаме заедно и да си играем. Иначе чета, свиря на китара. Обичам да играя на компютърни игри. Понякога ми се отразяват много добре, защото забравям всичко и влизам в играта. Никой не те закача за нищо!

Правя съвсем нормални неща като всеки друг човек.

Предстоят ли ви нови ангажименти?

Предстои ни ново представление в театър „София“. От средата на май влизаме в репетиции.

Бихте ли ни издали малко?

Не, за съжаление все още не мога да разкрия.

Какви качества трябва да притежава един актьор, за да е истински добър в професията си?

Първо да е човек. Според мен това е много важно, защото в един момент тази професия и цялото това суетене около случващото се може да те накара да забравиш въобще накъде си тръгнал и защо си се захванал с тази професия.

Така че, според мен, най-важното е да си запазим същността.

Иначе като качества един актьор би трябвало да може да прави всичко – да се движи, да пее, да е интелигентен, да има чувство за хумор.

Има ли роля, която до момента Ви е затруднила?

Имало е роли, които по-скоро ме затрудняват с изграждането им. Сега щом вече ги играя съм намерил основа, върху която да изградя образите, но процесът до самото изграждане и развиване на някои роли е труден.

Имало е моменти, в които в началото си казвам: „Това не е за мен. Не съм сигурен, че ще се справя.“ Но в крайна сметка щом са ми гласували доверие се стига до момента, в който нещата се свързват с мене и всичко се случва.

Тоест постепенното влизане в кожата на персонажа ви затруднява понякога?

Да, случвало ми се е веднъж-два пъти да се затрудня особено. Имах един случай, в който ми беше особено трудно. Говоря за ролята си на имиджмейкъра в „Госпожа министершата“. Тогава наистина си мислех, че тази роля не е за мен. Не можех да разбера напълно героя си, да си го представя.

Имах големи борби с този човек – моят герой в пиесата. Първо, защото като природа е много далечен от мен, и второ, заради начина, по който отначало си го представях и се опитвах да съчетая нещата. Беше почти невъзможно да си го представя. Но се доверявам на режисьора и продължавам. Когато костюмът и реквизитът пристигнаха, всичко си дойде на мястото.

От там нататък всичко беше много по-забавно, всичко си дойде на мястото.

А образът Ви на футболиста Калоян от сериала „Sex, лъжи & TV: осем дни в седмицата“ – той също е противоположен на вашата същност. Той затрудни ли Ви?

Ами там не съм се замислял чак толкова върху образа. Като че ли нямах толкова време за това да мисля с какво трябва да се боря вътре в себе си, за да го изградя.

Предполагам режисьорите Ви дават напътствия какво точно очакват от Вас или Ви дават свобода. Кое всъщност е по-лесно?

Златната среда е най-доброто, според мен. Важно е режисьорът да дава наставления, но актьорите да развият особеностите и характера на героя. Ако образът е прекалено режисиран се роботизира. И къде в случая е факторът „актьорска игра“?

Така че е важно да има баланс между режисура и свобода.

В сериала работих с трима различни режисьори през тези 24 серии, в които имах участие, като със Зорница София започнахме в самото начало – първите 4 епизода бяха под нейна режисура. След това работихме с други двама режисьори.

Трудното тук беше, че с нея започнахме нещо, с което другите режисьори малко или много не се съгласяваха или си го представяха малко по-обрано, малко по-различно. Но моята работа беше да съчетая трите визии, за да може образът на този човек да е плътен, да е истински различен във всеки епизод.

Случвало ли се е да не можете да се сработите с някого от екипа? Какво правите в такива случаи?

Винаги има някакви неща, които в даден момент избиват от напрежение. Но то е заради това, че сме под пара в работата, особено в репетиционния процес. Раздорите идват най-вече от това, че времето ни притиска, а не заради някакви личностни неразбирателства.

Аз не съм такъв човек, който влага нещо лично на сцената. Ако се обичаме – още по-хубаво ще станат нещата. Ако не се обичаме – ще го направим така или иначе. Ако някой има проблем с мен, проблемът си е негов. Аз ще си свърша работата, пък той да се справя както намери за добре. Такава е моята линия на поведение в това отношение.

Засега не съм имал такова грандиозно несработване, защото ако някога е имало някаква съпротива от другата страна, аз съм противодействал на това.

Тоест Вие сте изцяло позитивен човек.

Да, определено.

Бихте ли отправили послание към нашите читателки?

Първо бих пожелал на всички да са обградени от много любов и обич в живота си и това изкуство, което ние им предлагаме да ги докосва, да ги трогва и да им привнася положителни емоции в този объркан, хаотичен и бърз свят, в който живеем.