Празникът на независимостта на Полша

Независимостта, получена след 123-годишно иго, не създава автоматично усещането за сигурност и носи със себе си горчилката на мизерията, разочарования и мъка. В своята трудна независимост Полша навлиза с елит, формиран в страните-окупатори (Русия, Прусия и Австрия) и с общество, разделено по манталитет, ниво на благоденствие, различни традиции в борбата за независимост. Въпреки това новата държава със собствени сили успява да преодолее икономически кризи, да създаде модерно социално законодателство, да изгради система за всеобщо образование, както и условия за развитие на профсъюзно движение и изграждане на структури на самоуправлението.

Денят 11 ноември е обявен за държавен празник едва през 1937 г. В периода 1939-1944, по време на фашистката окупация, и в годините от 1945 до 1989 г., по време на комунизма, отбелязването на празника 11 ноември е забранено.

Едва през 1989 г. Сеймът със закон възстановява отбелязването на най-важния държавен празник.

Програмата на Полски институт

06, понеделник / 18 ч., Галерия Съвместно със Сдружение Международно Триенале на графиката в Краков

· Откриване на изложбата “Най-добра диплома – графика” (Мариуш Гожелак, Ева Скшипец, Агата Глоговска, Кинга Становска, Михал Минор) с участието на уредничката Тереса Солиман. Проектът “Най-добра диплома-графика” се осъществява от Сдружението “Международно триенале на графиката” във взаимодействие с 13 висши художествени училища в Полша. Училищата избират и изпращат на Сдружението най-добрите дипломни работи на свои възпитаници, които се поместват на интернет страницата на Краковското триенале www.triennial.cracow.pl. Изложбата в Полския институт включва работите на няколко абсолвенти, избрани измежду всички автори, поместени на горепосочената страница.

Мариуш Гожелак (1979) е завършил графика във вроцлавската Художествена академия. През 2003 г. получава стипендия от Фондация “Тадеуш Кулишевич” за графичното си творчество и отличие в живописния конкурс на гр. Белхатов. Има участия в многобройни изложби.

Ева Скшипец (1980) е завършила Художествената академия в Краков. Дипломира се през 2006 г. в ателието по дълбок печат. Участвала е в изложба рисунка в Художествената академия във Варшава, в изложбата на Биеналето на плаката в Краков 2005, в “Графика на годината 2005” в краковската Художествена академия. Занимава се с графика, живопис, рисунка и плакат.

Агата Глоговска (1981) следва графика в Художествената академия в Краков. Дипломната й работа е в областта на дълбокия печат. Занимава се с графика и живопис. Кинга Становска (1981) следва в Художествената академия в Лодз графика и живопис, по-късно графика в Художествената академия в Краков. След спечелване на стипендия по програмата Erazmus прекарва 3 месеца в Hochschule fur Grafik ind Buchkunst в Лайпциг, ФРГ. От април 2006 пребивава в Лондон, The University of the Arts London, където изучава текстилен дизайн. Дипломната й работа, представляваща цикъл от 9 графики, получава отличие и участва в авторитетни изложби. Три от графиките й се класират за краковското Триенале на графиката.

Михал Минор (1979) следва в Художествената академия в Катовице. През 2003 г. започва асистентски стаж в ателието за проектиране на шрифтове към катедрата по графичен дизайн. През 2004 г. получава стипендията на министъра на културата и изкуството на Полша. Дипломира се през 2005 г. в катедрата по графика, а дипломната му работа е оценена с отличен. В периода 2000-2005 г. Михал Минор участва в 39 общи художествени изложби в Полша и в чужбина и има 3 самостоятелни изложби. Изложбата продължава до 24 ноември.

7, вторник / 16 ч., СУ “Св. Климент Охридски” ауд. 149 – полонистичен кабинет

По случай 100 години от рождението на Йежи Гедройч

· Прожекция на документалния филм “Редакторът” (реал. Игнаци Шчепански, 1994, 42 мин.), без превод

В заснетия в Мезон Лафит документален филм Йежи Гедройч и Зофя Херц, най-близката след смъртта на съпруга й сътрудничка на главния редактор на “Култура”, разказват за историята и дейността на Литературния институт, за месечното си издание и неговите сътрудници, за себеотрицанието на читателите, които дълги години подпомагат финансово института, за отношението към поляците в родината и към промените, случили се край Висла през годините.

9, четвъртък / 18 ч., Галерия

· Последният след бог – реж. Павел Коморовски (1968, 94 мин.), с превод Награди: 1968 – награда на Министъра на народната отбрана ІІІ степен за режисьора, сценариста и оператора на филма.

Криминално- психологически филм, разказващ за драмата на капитан на подводница, принуден да се откаже от работа в морето. Завръщащата се от зимни маневри подводница “Ястреб” аварира и пада на дъното на морето. Петима моряци в изолиран отсек се опитват да отстранят повредата. Между капитана и неговия заместник се заражда конфликт.

11, събота / 16 ч., Дом на киното в рамките на участието на ПИ в КИНОМАНИЯ

· Моят Никифор – реж. Кшищоф Краузе (2004, 97 мин.), с надписи. Награди: в т. ч. 2004 – Кристина Фелдман Гдиня (до 1986 Гданск) Фестивал на полското игрално кино – награда за главна женска роля; 2005 г. – Кристина Фелдман Орел, полска филмова награда в категорията: най-добра главна женска роля за 2004 г.; 2005 – Кшищоф Краузе, Карлови Вари (МФФ) “Кристален глобус” за режисура; Кристина Фелдман, Карлови Вари (МФФ) “Кристален глобус” за най-добра актриса; Кшищоф Краузе, Чикаго (МФФ) – Гран При “Златен Хюго”; 2006 – Пазарджик, Фестивал “Европа е тук” – Кристина Фелдман, награда за най-добра женска роля.

Филмът разказва за последните 18 години от живота на Никифор, причисляван към петимата най-изтъкнати примитивисти в света. През по-голямата част от живота си към Никифор се отнасят с презрение, а изкуството му остава неоценено. През 1960 г. съдбата го среща с младия художник Мариан Влошински, който постепенно опознава Никифор и открива скрития му гений, невероятната сила на творчеството му, незаинтересоваността му от преходното и смирение пред изкуството. Грижата за гениалния наивист се превръща в смисъл на живота му. Седем години по-късно в известната варшавска галерия Захента е организирана първата ретроспективна изложба на Никифор, която се превръща в негов триумф. Вход свободен.

12, неделя / 18 ч., Галерия

· Тържествен концерт по случай националния празник на Република Полша – 11 ноември с участието на:
- Хуберт Гижевски и Кшищоф Корбан (акордеони);
- Ядвига Построжна, мецосопран, лауреат на трета награда в ІІІ конкурс за изпълнители “И. Я. Падеревски” в съпровод на Витолд Януш (пиано).
В програмата: творби на Моцарт, В. Троян, Арам Хачатурян, Астор Пиацола, Михал Огински, Станислав Монюшко, Георге Енеску; Игнаци Падеревски, Фредерик Шопен, Жорж Бизе.

Х. Гижевски и К. Корбан, студенти V година във варшавската Музикална академия. Заемат челните места сред най-изтъкнатите изпълнители от тяхното поколение. Лауреати на много награди и отличия на престижни музикални фестивали и конкурси в Полша и чужбина. Изнасяли са рецитали в престижни концертни зали и художествени центрове (Hochschule für Musik und Theater в Хановер, имат двукратно турне в Япония, в т. ч. в известната Suntory Hall, и в Сингапур). През април т. г. правят турне в САЩ, дебютирайки с голям успех с рецитал в нюйоркската Карнеги Хол като лауреати на Гран При на The 2005 Ibla Grand Prize Music Competition.

Я. Построжна – студентка солово пеене в Музикалната академия “К. Липински” във Вроцлав. През 2005 г. дебютира на сцената на Долношльонската опера с партията на Третата дама в операта на Моцарт “Вълшебната флейта”. Ядвига Построжна изнася концерти в църквите във Вроцлав и в други градове. Изпълнявала е партиите на сестра Инфермиера в операта на Пучини “Сестра Анжелика”, алтовата партия в “Мизерере” на Перголези, алтовата партия в “Реквием” на Моцарт. През май 2006 г. получава отличие на VІІІ национален вокален конкурс в Душники Здруй. Понастоящем подготвя партията на Чипра от оперетата “Цигански барон” за представление на Вокалния факултет на Музикалната академия във Вроцлав.

В. Януш завършва вроцлавската Музикална академия през 1998 г. По време на следването си усъвършенства изпълнителските си умения в майсторски класове, участва в много концерти в Полша и чужбина (Испания, Швейцария). Като пианист-акомпаниатор участва в редица национални и международни вокални конкурси. Лауреат на няколко специални награди и отличия за пианисти-акомпаниатори. Понастоящем работи в Музикалната академия във Вроцлав. Вход с покани. Записване по реда на обажданията от 2 ноември.

14, вторник / 18,30 ч., Кино Люмиер Участие на Полския институт в КИНОМАНИЯ

· Съдия-изпълнител – реж. Феликс Фалк (93 мин.), с надписи
Награди: в т. ч. 2005 – Феликс Фалк Гдиня (до 1986 Гданск) – Фестивал на полското кино – Гран При "Златни лъвове; 2005 – Гдиня (до 1986 Гданск) – Фестивал на полското кино – награда за сценарий. 2005 – Анджей Хира Гдиня (до 1986 Гданск) – Фестивал на полското кино –награда за главна мъжка роля. 48 часа от живота на съдебен изпълнител, който безмилостно събира дългове. Всемогъщ, безогледен и арогантен към жертвите си, под влияние на драматични събития той се опитва да поправи причиненото зло. За съжаление тази негова невнимателна крачка е използвана от враговете му. Тези, на които той иска да компенсира причиненото зло, дори не се опитват да го защитят. Ограничен брой покани. Записване по реда на обажданията от 2 ноември.

20, понеделник / 18 ч., Галерия

· Среща с началника на отдел “Международна информация” на списание “Впрост” Йежи Марек Новаковски на тема: Общата ни европейска мечта.

Йежи Марек Новаковски – политолог, публицист, политик. В периода 1989-1994 г. е директор на Центъра за международни изследвания на долната камара на полския парламент. През 1991 г. е едновременно министерски съветник в канцеларията на президента по въпросите на външните работи и организатор на задграничното бюро на канцеларията на президента. Директор и гл. редактор на програмата за чужбина на полското радио. В периода 1997-2001 зам.-министър и първи съветник на премиера по международни въпроси. От 2002 г. коментатор и началник отдел “Международна информация” на “Впрост”. Участва в обществени и политически инициативи, свързани с промоцията на демократичните промени в постсъветските райони. Член на Политическия съвет на партия “Право и Справедливост”.

Автор на книжни публикации и научни статии в областта на най-новата история и политология, както и на над 100 издания на авторска тв програма, няколко десетки радиопредавания и над 1000 статии. Публикува във “Впрост” и “Жечпосполита”.

23, четвъртък / 11 ч., СУ “Св. Климент Охридски” ауд. 149 – Полонистичен кабинет

· Лекция на д-р Йоланта Тамбор “Съвременни тенденции в словообразуването в полския език” и “Регионални форми на полския език и проблемите на езиковата и етническа идентичност”. д-р Й. Тамбор – научен работник в секцията по прагматично езикознание на Института за полски език и зам.-директор на Школата по полски език и култура на Силезийския университет в Катовице, съорганизатор на следдипломните квалификационни курсове за преподаване на полска култура и полски език като чужд, координатор на договорите в рамките на програмата Сократ, Еразъм с 11 европейски висши училища (в т. ч. София, Тулуза, Неапол, Стокхолм, Оломоуц). Участва в проектите на ЕС Socrates-Lingua: ModimNet. Мултимедийна програма за обучение по полски език на франкофони (програмата е наградена с European Label 2002) и Slavic Network. Езикова и културна интеграция – славистична мрежа. В периода 2003-2004 – гостуващ професор в Университета в Торонто, Канада. Изнася цикъл лекции като гостуващ професор в университетите в Хале (Германия), Минск (Беларус), Стокхолм (Швеция), Бари (Италия), Пекин (Китай). Член на асоциацията “Бристол” на полските и чуждестранни преподаватели по полска култура и полски език като чужд, на Комисията по езикова култура на ПАН, на Комитета по езикознание на ПАН. Автор на монографията Говорът на горносилезийците и тяхната езикова и етническа идентичност, съавтор на учебниците Фонетика и фонология на съвременния полски език и Като пеем на полски, както и на многобройни научни и научно-популярни статии.

23, четвъртък / 18 ч., Галерия

· Скок – реж. Кажимеж Куц (1967, 85 мин.), с превод. Криминално- психологическа драма, разказваща за двама 17-годишни младежи, провалили се на матурата. Те избягват от къщи и се заплитат в криминална история. Младежите работят като сезонни работници по време на жътва. Филип, с когото те случайно се запознават, им предлага “удар” – обир на касата на кооперативното стопанство. Единият младеж се запознава с местна девойка и се отказва от “удара”, но другият решава да участва в това вдигащо адреналина приключение. Когато милицията арестува невинен човек, двамата младежи са изправени пред труден избор.

24, петък / 18 ч., Галерия / Съвместно с Унгарския културен институт

· Лекция на д-р Янош Тишлер “Поляците и унгарската революция” по повод годишнината от унгарската революция 1956 г., продължение на събитията в Познан същата година. Янош Тишлер (род. 1967 г.) – унгарски историк, специалист в областта на най-новата история на Полша. Съавтор на книгата “1956. Познан-Будапеща”. Книгата съдържа две самостоятелни изложения, посветени на преломните и драматични събития през 1956 г. в Полша и Унгария. Историкът Я. Тишлер разказва за участието на поляците в унгарското въстание.

27, понеделник / 18 ч., Галерия

· Откриване фотоизложбата на Мариуш Форецки “Трошички от деня” с участието на автора. Мариуш Форецки проявява интерес към социалната фотография, документира промените, извършващи се в Полша от 1990 г. Осъществил е редица фотографски проекти. Спечелил е многобройни награди в различни конкурси, в т. ч. няколко в конкурса “Полска репортажна фотография”, в конкурса на седмичното издание “Нюзуик Полска” за най-добър репортаж. Представя свои фотографии в много общи и самостоятелни изложби.

Изложбата “Трошички от деня” се оформя като цикъл в началото на 2005 г. През април тя е наградена от варшавския Съюз на полските фотографи-художници. В обосновката на решението си журито пише: “Единствен М. Форецки описва в дълго есе промените в морала на полското общество в края на 90-те и началото на XXІ век ”. Авторът поддържа виртуална фотогалерия на адрес: www.tamtamagency.com.pl. Съавтор е на виртуалното списание за документална фотография: www.5klatek.pl. Изложбата продължава до 15 декември.

Прояви извън София

Пловдив

11 ноември / 12 ч., Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” – полски кабинет
По случай 100 години от рождението на Йежи Гедройч
· Прожекция на документалния филм “Редакторът” (реал. Игнаци Шчепански, 1994, 42 мин.), оригинална езикова версия.

Велико Търново

22 ноември / 13 ч., Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”
· Лекция на д-р Й.Тамбор за студенти и преподаватели по полски език “Съвременни тенденции в словообразуването в полския език” и “Регионални форми на полския език и проблемите на езиковата и етническа идентичност”.

Пловдив

24 ноември / 12 ч., Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
· Лекция на д-р Й.Тамбор за студенти и преподаватели по полски език “Съвременни тенденции в словообразуването в полския език” и “Регионални форми на полския език и проблемите на езиковата и етническа идентичност”.

Пловдив

29 ноември / 17 ч., Регионален исторически музей, зала “Съединение”
· Представяне на книгата на Мечислав Белски “Владислав Варненчик на Балканите 1443-1444” (превод – Ина Михайлова, издателство “Абагар”, Велико Търново, 2006). Книгата ще представи авторът. Мечислав Белски е абсолвент на Варшавския университет, доктор на хуманитарните науки, историк. От 1998 г. директор на Полското училище в София. Автор на научни и научно-популярни книги и на над 200 статии и рецензии в полски и чуждестранни списания, съавтор на няколко книги. Награден с Кавалерски кръст Polonia Restituta, Златен кръст за заслуги и медал на Комисията на народното образование.