Носталгия по един град

В спомените си често се връщам към тези места, които са ме вълнували, които са ме карали да ги съзерцавам с часове – фонтанът Ди Треви в Рим, лазурносиньото небе над Кушадасъ, приказнобелия мрамор на Дубровник, величествения часовник с дванадесетте апостола в Прага... И хиляди и хиляди такива. Но има един град, който винаги ме кара да мечтая, един град, в който отидох без желание и сърцето ми завинаги остана там. Сараево – град на войни и реликви, град на спомени и мечти, град на много култури и етноси, град на кръстопът.

Пътят до Сараево е дълъг. Много дълъг. Сякаш за да оцениш къде отиваш, за да тръпнеш дълго в очакване какво ще видиш, къде ще попаднеш. Още на гарата те завлича водовъртежът на разделението, на границите на спомените от война и омраза – графити, белези от бомби, полуразрушени къщи. Пристигнах в града през зимата. Всичко е покрито със сняг, студът пронизва до костите, отвсякъде си заграден с високи планини и до теб не достига никакво слънце. Навсякъде е мрачно. Сигурно защото е вечер. Пристигам сама и оставам сама в този непознат град с ужас в сърцето какво ме очаква, кого ще срещна, дали няма да прекарам там своите 100 години самота? Тръгвам бавно по широките булеварди и тесните кълдъръмени улички, гледам хората, минавам покрай джамии и църкви. Слизам в стария град, там, на чаршията, сядам и пия едно турско кафе.

И още с първите си глътки разбирам, че този град със своята особена мистика, неповторимо свойство да привлича, да омагьосва, ще остане завинаги в спомените ми и в сърцето ми. Защото той има много лица. Защото хората тук са по-различни от всички други по света. Защото виждам страданието наравно с веселието, животът ведно със смъртта – белези от куршуми по стените на сграда, станала сега дискотека, бели камъни над гробовете на загинали хора в самия център на града, където са всичките му кафенета и т.н. и т.н. Чух много истории за войната, за герои, мъченици и предатели. Видях как хората са намерили сили в себе си да живеят, как са вдигнали своя град от пепелта, изумих се до краен предел на тяхното желание за живот, на всичките им страшни истории, разказани с усмивка.

Но не с това ме омагьоса Сараево. Такива истории има и ще има и от “двете страни на барикадата”. Не! Там въздухът е друг, всеки ден е различен, цветовете, гамите, звуците, емоциите са други. Там има място за всеки, там всеки намира частица от себе си, защото Сараево те пронизва в сърцето като куршум. Там намираш своето кътче, своя дом- на брега на реката, под разлистените дървета, на малката улица, в задименото кафене пред микроскопичната чашка кафе. Там няма самота, защото самотата е въпрос на избора да останеш сам, да се откъснеш от потока на живота, да забавиш ход и просто да се загледаш. И после отново да се влееш във върволиците хора по улиците, за да живееш.

В Сараево всеки открива себе си, зарежда се за нов живот и ново начало, с нови мечти и надежди. Не вярвах, че мога да открия друго място, на което да се чувствам като у дома си и това място да не е моя роден град, моята улица, моята къща. Но, ето, открих го – там, сред развалините, спомените, бурния живот, високите алуминиеви постройки, хипермаркетите, кълдъръмите, наргилетата, чаршията. Отидох без желание в Сараево, със страх, сама. Но и до ден днешен, вече почти 3 години откакто съм се върнала, не спирам да си спомням, да мечтая за мига, в който отново ще зърна реката, планините, парковете, улиците. Има една латинска поговорка, която гласи “Ubi bene, ibi patria”, или “Където е добре, там е родината”. И тази поговорка всъщност казва, че ще си най-добре там, където се чувстваш най- добре. И не казва “родина” в прекия смисъл. Защото имаш само една родина. Но ако си наистина щастлив човек, имаш и един “рог на изобилието” за нуждите и мечтите на своето сърце.

Аз открих своя дом, домът на сърцето си не в човек или къща, а в цял един град. Не е ли именно това смисълът на сентенцията “Където е домът, там е сърцето” – нещото, към което се връщаш винаги, когато имаш нужда да се почувстваш по-добре, да помечтаеш, място, където сърцето ти, иначе волно и свободно, се чувства уютно и щастливо? Аз го намерих.