Прага - в сърцето на Европа

“Стандартът на живот и темповете на развитие тук не се различават много от София, но разликата между провинцията в България и в Чехия не е за пренебрегване” – ни разказваше първият секретар на българското посолство в Чехия г-н Пехливанов на път от летището към хотела. Все пак, нямаше как да избягаме от впечатлението, че Европейският съюз е бил по-благосклонен към разположената по на запад столица. Още по-първият ни кратък маршрут потвърди убеждението, че Съюзът не е пожалил средства да направи пътищата на Прага във вид, който ясно доказва, че тя принадлежи на по-богатата част от Европа. Скъпите рекламни билбордове на международните търговски компании демонстрират, че капиталите на гигантите в индустрията са намерили удобно приложение тук. Роденият в по-развитата част на континента едър бизнес по-скоро нетърпеливо, отколкото експериментално е преодолял физическата граница и се е установил в миролюбиво съжителство с шкодата и чешката бира.

Митингът и графитите срещу войната в Ирак бе една от първите срещи с новата Прага. 80% от хората в Чехия не одобряват войната, ни информира г-н Пехливанов, след което замълчахме, подминавайки демонстрантите.

Стара Прага
Тук принадлежността към Европа – Европа – не като политика и икономика, а Европа като география и история е възхитително категорична. Дворци, крепости, църкви и катедрали – във фрагментарните разкази на екскурзовода рядко можеш да чуеш по-късна година от 1400 – 1500. Фантазия от барок и готика, виенски архитекти, високи зали с елипсовидни прозорци и цветни орнаменти, в които са били подписани исторически договори, хълмове, на които са изгубени и спечелени исторически битки, ренесансов реализъм... И туризъм, преди всичко туризъм по всяко време на годината. Тълпата, оборудвана с фотоапарати, нетърпеливо чака кръглия час, за да съзре ефектните фигури, които ще се покажат от часовниковата кула на Стария площад. Това е място, на което припечелва и музикантът с кученцето.

Легендите живеят, за да подчертаят, че Прага е в сърцето на Европа и за да поддържат една индустрия на завидно ниво. Тук не се премълчава и за монумента на Сталин, нито пък за гледката от хълма към най-големия пражки квартал, строен през 50-те години в познатия стил на зрелия соц.

“Вие сте от Русе, нали?” – попита ме един от домакините г-н Краточвил, докато слушахме разказите за стара Прага. Коментарът му, след утвърдителния отговор, привнесе суетна гордост – “Значи, носите Европа тук със себе си”.