Снимка: istock
Колко често се вглеждате истински в себе си? Добре ли се грижите за тялото и душата си? Защото в живота на всеки от нас идва момент, в който разбираме, че винаги е можело да бъдем по-добри към себе си. Следващата поучителна история ще ви напомни това.
Имало едно време един богат търговец, който имал четири жени. Четвъртата съпруга обичал най-много и постоянно я обсипвал със скъпи подаръци. Третата съпруга също му била на сърцето, гордеел се с нея и я показвал на своите приятели, но се страхувал тя да не избяга с друг мъж.
Към втората съпруга също имал чувства. Тя била негов верен съветник и винаги му помагала при взимането на важни решения. Първата му съпруга била негова спътница в живота. Отговаряла за богатството му. Той не я обичал, въпреки че тя изгаряла от любов към него, той сякаш не забелязвал чувствата й.
Един ден търговецът се разболял тежко и разбрал, че краят му идва. Затъжил се за богатството и съпругите си и за това, колко самотен ще бъде без тях. Тогава попитал четвъртата си съпруга:
- За теб се грижих най-много и най-силно те обичах. Ще ме придружиш ли в смъртта?
- Няма начин! - отговорила любимата му и си тръгнала.
Думите й проболи като нож душата на търговеца.
Тогава попитал третата съпруга:
– Обичах те през целия си живот. Ще тръгнеш ли с мен?
- Не! Животът е прекрасен и искам да се омъжа за друг мъж, когато умреш. - отговорила съпругата.
Натъжен, умиращият попитал втората си съпруга:
– Ти винаги бе до мен. Помагаше ми, съветваше ме, беше ми подкрепа. Ще тръгнеш ли с мен?
– Съжалявам, но този път не мога да ти помогна. Мога само до гроба да те изпратя. - отговорила съпругата.
Тогава се чуло:
– Аз ще тръгна с теб и ще те последвам, където искаш.
Търговецът видял, че това е първата му съпруга. Измъчена, слаба, стояла пред него с цялата си любов.
– Трябваше да се грижа по-добре за теб. - казал търговецът.
Всеки от нас има 4 съпруги:
Четвъртата съпруга това е нашето тяло. То винаги ни напуска, когато умрем, въпреки грижите към него.
Третата съпруга е професията, парите, положението в обществото. След смъртта ни винаги отиват при друг.
Втората съпруга са нашите близки, приятели, които ни придружават до гроба.
Първата съпруга е нашата душа. Тя е онази част от нас, която винаги ще ни съпътства.
Откъс от "Скритият дар".