Калин Врачански: Бих искал да си партнирам с Ръсел Кроу

Той е един от секссимволите на българския театър и кино. Харизматичен, чаровен и безкрайно талантлив. Представяме ви едно вълнуващо интервю с невероятния актьор Калин Врачански.

В какво настроение ви откриваме?

А ми малко преди да отпътувам за представление в театъра. В добро.

Срещаме ви часове след премиерата на постановката, в която участвате „Няма ток за електрическия стол“. Разкажете ни малко повече за нея и вашия герой.

Тази пиеса на мен ми беше много интересна, след като Лили Абаджиева, режисьорката на спектакъла ми я изпрати, тъй като това беше един нетипичен текст. Още повече, че и български текст, първата пиеса на Александър Секулов. Самото действие е доста необичайно. Разказва се за един екзекутор и жертвата, която трябва да бъде екзекутирана на електрически стол.

В момента, в който трябва да се случи това нещо, спира токът и двамата остават сами. Цялата пиеса преминава в това, как могат да се съпоставят двете неща – жертвата и екзекуторът и кой точно от двамата е жертвата и кой е екзекуторът.

Това вече зрителите сами ще преценят, ако имат интерес да видят спектакъла. На мен ми беше много интересно. Смятам че и на колегата ми Краси Доков също. И по думите на режисьорката Лили Абаджиева сме се справили добре, което за мен и идеалният вариант.

На софийска сцена подготвяте ли нова театрална премиера и в кои представления могат да ви гледат столичани?

Това представление ще се играе и в София, все още се уточнява на коя сцена ще бъде. Но от ноември месец, хората ще имат възможност да го гледат и тук, тъй като наистина е доста любопитно. А върху други постановки тепърва започвам работа, но конкретно не мога да кажа върху кои, тъй като имам няколко предложения и трябва да видя по какъв начин ще мога да ги съчетая с всички останали неща.

Иначе продължавам да играя на сцената на театър „София“ в „Ревизор“ и „Парижката света богородица“, на сцената на театър „Българска армия“ в „Стреляйте по артиста“, на сцената на театър „199“ в постановката „Гарванът“, в „Сатиричния театър“ в постановката „Златният телец“, на сцената на „Сълза и смях“ гостуваме с представлението „Когато котката я няма“ – там го играем регулярно. И от този сезон, от октомври месец, започваме да играем в независимия театър „Смях в залата“. Това е едно наистина много смешно представление и много забавно.

Вашето ежедневие е изключително динамично. Как поддържате форма и енергия, за да може да издържите на динамиката между репетиции, представления...?

Тъкмо се връщам от фитнес! Трябва да се поддържа това тяло, тъй като представленията, в които играя са физически доста натоварени и все пак трябва да съм във форма.

Има ли роля, която не бихте приели да изиграете?

Не съм се замислял върху този въпрос, тъй като за момента не е имало някаква роля, която да не съм искал да изиграя. Общо взето, имам късмет да ми предлагат неща, които като драматургия са „висока топка“, с добри режисьори, с добри колеги. Стискам си палци да няма такава роля, която да се налага да отказвам, защото не ми харесва или екипът с който трябва да работя не е добър. Надявам се да ми върви.

Кино или театър?

И двете! (усмихва се)

Подготвяте ли нов телевизионен проект?

За момента не. Но в кино пространството има някакво раздвижване и ще подготвим един детски коледен филм. Снимките може би ще започнат в началото на новата година от януари месец и живот и здраве, другата Коледа ще може да се гледа по кината. Това ще бъде един детски филм, нещо, което от отдавна не се е правило и смятам, че ще има голям интерес, тъй като намеренията на екипа са доста сериозни.

Какво извън сцената ви вдъхновява?

Свободното време (усмихва се).

Какво обичате да правите през свободното си време?

Най-вече много обичам да пътувам с моите приятели, да карам сърф.

Има ли голям театрален образ, който мечтаете един ден да изиграете?

Те са толкова много, че ако трябва да изброя всичките, ще бъда доста банален. Мечтата на всеки един актьор е да се сблъска с висока драматургия, автори и роли, за които е любопитен да премине през тях и да види какво той може да направи с тях. Да почерпи опит от предишни. Така че може би не трябва да конкретизирам нещо.

Вашият глас е познат и зад кадър. Коя е най-трудната и най-вълнуващата част от дублажа?

Това да направиш максимално близък образ, да си максимално верен и като настроение, и като тембър на гласа, който интерпретираш.

Преди представление има ли нещо специално като ритуал, което правите или талисман, който носите със себе си на сцената?

Не, но задължително загрявам както тялото, така и гласа си, тъй като трябва да издържа в рамките на час и половина, два, три... За да може думичките да стигат до зрителите.

Кои са вашите учители и личности, от които черпите вдъхновение?

Никола Гълъбов е един човек, който съм имал щастието да ми бъде преподавател в НАТФИЗ, а след това станахме и много добри приятели. От него много съм почерпил в работата, като опит. А оттам нататък, като съм работил с колеги в театъра, в киното, които са по-големи от мен и имат опит, винаги съм гледал как работят, учил съм се. Няма как да не се учиш, когато се сблъскаш с големи актьори, без да искаш ти започваш да попиваш от тях.

Има ли актьори от световна величина, с които бихте искали да си партнирате?

О, много бих искал с Ръсел Кроу.

Ако не бяхте избрали актьорската професия, какво щеше да бъде вашето призвание?

Нямам никаква идея. Съдбата беше благосклонна към мен, да ме приемат още от първия път в театралната академия и не се е налагало да мисля какво бих станал, ако не са ме приели. Още от завършването си в училище, влезнах там и някак естествено тръгна моят път.

Има ли любов в живота на Калин Врачански?

Любов винаги има! Любов има навсякъде, само трябва да я намериш! (усмихва се)

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg...

Да успяват да намерят свободно време, в което да си прекарват добре, да се забавляват, за да могат да се подготвят за следващия ден.

Снимки: Facebook Калин Врачански (Kalin Vrachanski)