Симона Халачева: Нагласата към света определя съдбата!

С времето съм придобила известно самочувствие и не ми се иска да получа подценяваща крайно второстепенна и незначителна роля, която може да я изиграе всеки, дори човек от улицата.

Много ми се иска да имам отношение към това, което играя и да ми се дава възможност да надграждам, а не да се връщам назад.

А голите сцени притесняват ли ви?

Играла съм в две представления, в които се събличам от кръста нагоре. Едното е „Парижката Света Богородица“, другото е „Пет жени в еднакви рокли“ в театър „Сълза и смях“. Там беше много кратък моментът, в който трябваше рязко да си вдигна блузата и да кажа: „Ей, хора, това са моите цици!“ (смее се)

Притеснявала съм се много, но това е преодолимо. А чисто гола няма да се съблека никога! Просто няма сила, която да ме накара да го направя, а и мисля, че не е необходимо!

Играете ли роли и в живота?

Ооо, да (отново смях)! Възползвам се от това, което ми е дадено, за да се измъквам от трудни ситуации!

Коя е любимата ви роля до момента и защо?

Може би ролята на майката от „Сватбата на дребния буржоа“. Това е роля, която ме кара да се чувствам като истинска актриса. Така, както съм си представяла, че се чувстват актрисите, когато бях дете.

Пък и тази роля ме връща към 30-те години, а аз съм много голям фен на този период от 20 век – въобще на цялото изкуство от това време и на цялото вдъхновение, което е лъхало в този период и той най-вече в Париж!

И тази роля, дори да не е свързана пряко с този период, някак като усещане, като въздух много напомня на това време. И затова ми е много любима! В тази пиеса всеки от героите има свой монолог и когато трябва да изнеса моя се чувствам като в онова време! Страхотно е!

Притеснявате ли се преди представление?

О, да! Винаги се притеснявам и това никога няма да се промени. Но това е много сладко притеснение! Притеснявам се повече, ако не се притесня (смее се)!

Имате ли си специален ритуал преди представление? Нещо, което ви успокоява.

Кръстя се почти винаги преди всяко представление, особено когато ми е по-несигурно. Затварям си очите и си казвам: „Дано мине добре! Дано всичко да е както трябва!“ и се кръстя, а не съм от най-набожните хора. Но в случая това доста ми помага.

Вие самата как бихте се описала само с три думи?

Иска ми се другите да ме възприемат като весел, добър, позитивен човек.

За какво мечтаете от тук нататък?

Голямата ми мечта, която ще ме следва вероятно през целия ми живот, е да обиколя света. А иначе има неща, за които не знам дали е най-точно да кажа, че мечтая, но примерно много ми се иска да снимам в киното. Иска ми се да мога да се изхранвам от професията си, да съм спокойна, че с това, с което се занимавам мога да преживявам адекватно.

Влюбена ли сте?

Ами да кажем да... Аз вече съм в такава фаза на обвързване и не мога да кажа, че този първоначален трепет на влюбването все още трае. Обвързана съм от 5 години и мога да заявя със сигурност, че е много хубаво да обичаш някого.

Така че, влюбена – да, но повече обичаща.

Човекът, когото обичате също ли е актьор?

Не, той е сценарист. Но има общо с актьорската професия, защото участва в целия този процес и има досег с актьорите. Явор Дедек се казва. Той има прекрасно чувство за хумор, което аз много ценя у един мъж, освен интелигентността. Та засега се разбираме прекрасно.

Но пък той как ме издържа е друг въпрос (смее се)!

Защо? Труден характер ли сте?

Зависи как погледнеш на нещата. Ако съм се ядосала, например, той много бързо съумява да балансира това мое състояние. Започва да подценява с насмешка причината, която ме е довела до гневното ми състояние и тогава разбирам, че всъщност няма защо да се ядосвам за глупости.

Каква зодия сте?

Дева.

Как поддържате фигурата си?

Ами не я поддържам (смее се)! Според мен, това, че съм се занимавала много дълго време с разни неща, ми е помогнало да изградя фигурата си. Като дете баба ми ме водеше на художествена гимнастика, което в периода на растежа е един от най-хубавите спортове за едно момиче, защото тогава се изгражда и стойката, и фигурата.

След това много дълго време се занимавах с танци. През всякакви танци съм минавала. А сега режимът ми е свързан с игра на сцената почти всяка вечер, както и репетиции през деня. Така че, работата ми е много динамична. Ясно е, че не седя на стол пред компютър. Професията ми е физическа, ако мога така да се изразя, и тя самата ме държи в добра кондиция.

Но не спортувам, не ходя на фитнес, не карам колело.

Предполагам не спазвате и диети?

Ами много рядко! Случва се, понякога, когато кача няколко килограма, но това се случва наистина рядко.

Представлението „Скачай!“ е мюзикъл. Как се работи в музикално представление?

Това беше първото представление, в което взех участие. Пиесата вече беше готова, аз влязох буквално 20 дни преди премиерата. Имаше само някои неща за доизкусуряване. Там участието ми е предимно свързано с танци и песни. Нямам специална актьорска роля. Така че, успях за 20 дни да вляза в тон с останалите.

С танци съм се занимавала, както споменах, и за мен беше изключително лесно да вляза бързо в танците.

А пеенето?

Никак не ми беше сложно. Напротив – беше много приятно и лесно. След това последва предложението за „Парижката Света Богородица“. Последва и предложение за едногодишен договор с театъра. На следващата година пак преподписах за една година договора и на третата вече ме назначиха на щат.

Да участваш в мюзикъл изглежда повече от приятно!

Наистина е приятно, но за съжаление в България нямаме култура по отношение правенето на мюзикъли. За щастие съм имала възможността да гледам мюзикъла „Фантомът на операта“ в Лондон. И тогава разбрах колко сме далече от истинския мюзикъл, за съжаление.

Но подкрепям изцяло инициативата да се правят такива неща, защото е задължително да присъства този жанр на сцената. Мюзикълът не е театър, той е съвсем отделен вид спектакъл.

Има ли нещо, за което съжалявате?

От една страна малко ме е яд, че съм останала в България, защото все има една мисъл в главата ми, че ако не живеех тук, може би нещата щяха да ми се случват по малко по-добър начин. Много често се запитвам за това нещо. Още като ученичка много исках да знам какво е да си поживял някъде извън България.

Но не мога да оценя реално, защото не съм живяла на друго място. Имам много познати и приятели, на които така им се е случило в живота, че не живеят тук. И много от тях скърбят, че не са тук. А пък на мен не ми се е случило и някак съжалявам до някаква степен.

Какво ви спира да опитате?

На първо място езикът. Разбира се, началните финанси също са проблем. Ако замина някъде да живея, аз трябва да започна съвсем от нулата. Вероятно ще трябва и да уча нещо. Моята професия е изцяло свързана с езика и то с виртуозно владеене на някакъв език. Аз, за съжаление, не говоря на такова високо ниво нито един чужд език.

Ако можехте, в коя страна бихте отишли?

Франция! Тя е моята страст! Там ми е хвърлен пъпът! От известно време уча и френски език. Много дълго време преди да посетя наистина Париж, го сънувах. Беше ми като блян някой ден да отида там. И знаех, че ще е нещо съдбоносно! Беше абсолютна любов от пръв поглед! В Париж или се влюбваш, или го намразваш за цял живот. Аз съм от влюбените в Париж!

Бихте ли отправили послание към читателките на Az-jenata.bg?

Бих им пожелала да следват мечтите си и да вярват в себе си. Нека бъдат позитивно настроени към живота, защото според мен, нагласата към света е нещото, което определя съдбата!

Снимки: личен архив; Официална фейсбук страница; sofiatheatre.eu