Страшна колоритност в Северна Ирландия

Първото, което ме порази още от самолета, бяха огромните квадратни площи с различен нюанс на зеленото. При това добре подрязани – както и всички дървета и храсти. Като прибавим и спретнатите им, ниски тухлени къщурки, се получава една перфектна, изпипана картина.

До момента обаче, в който не се сблъскаш с “мюралите” (стенописите по сградите) – войници, насочили картечници срещу теб; възхвали на кралицата; ИРА те призовава да грабваш оръжието и т.н. Съвършената Северна Ирландия тотално изгубва съвършенството си в кварталите и градовете, където са надвиснали стени между протестанти и католици и в пъб-овете, където можеха да ходят само привърженици на едната религия (да не кажа партия). “Смесените” компании много трудно биха могли да си намерят място за отсядане... тръпки да те побият. Сякаш нещо много зловещо се е преобърнало. И това не е обратното движение, което между впрочем ми се струва, че повече обърква трафика. Това чувство явно не обсебва само мен, но и една нарастваща част от населението... и се превръща в агресия. У едни тя избива в насилие, у други се измества от апатия. Продължителните конфликти постепенно водят до отдръпване и от политиката, и от религията. Затова и църквите започват да опустяват, а някои от тях дори можем да видим преобразени в търговски центрове.

Въпреки всичко обаче, у тези хора определено има живот и темперамент. Те крещят, пеят, свирят и се забавляват. Е, малко прекаляват с алкохола, а някои и с наркотиците, но все пак от тях лъха жизненост. Пък са и гостоприемни. В Северна Ирландия за пръв път срещнах човек, който никога не изпада в лошо настроение. Въпреки проблемите си. Изобщо наред с конфликтите има едно много интересно и приятно чувство за задружност, общностност.

Така аз се завърнах от тази извънредно колоритна страна странно балансирана, заредена със спокойствие ... и се пазете, че мога да стрелям с него!