Нашата обща Европа

Бях ограничена във времето за представяне на доклада – до 15 минути. Започнах да се боря с многото снимки, факти и данни, които исках да включа. Доста поработих, но накрая бях удовлетворена. Получи се добро представяне. Направих го на фона на 100-те каба гайди. Оставаше да чакам ефекта от моя доклад на конференцията.

... Очакваният момент дойде! Бях притеснена – около мен бяха повече мъже и то с побелели коси. А аз – жената как ли ще се представя, как ще ме приемат другите?...

Прожекторите блеснаха, микрофоните се включиха и конференцията започна. Колко напразни са били притесненията ми! Родопската гайда изправи хората на крака! Беше много вълнуващо. Мислех си, че ако не беше толкова делова атмосферата, то и хоро щеше да се завие. После: кадър след кадър и ... неусетно минутите изтекоха. Залата се взриви от аплодисменти.

Аз – жената – успях! Последваха интервюта, визитки, нови контакти. Наистина бях удовлетворена. Нямахме време да разглеждаме града, но с много хора се срещнахме. Те ни посрещнаха много сърдечно. Държаха се дружелюбно.

Конференцията завърши с едно много важно решение – на следващите ни подобни срещи да не представяме Родопа от българска и от гръцка страна поотделно, а да говорим за нашата обща Родопа. Та моят разказ е за хората от моята Европа. Бих искала те да са като тези, с които аз се срещнах. Бих искала те да ни приемат така, както нас ни приеха на тази конференция. Това ще ни помогне да се чувстваме наистина европейци, каквито всъщност сме.