Единни в многообразието

"Единство в разнообразието" – това е първоначално мотото, което Европа избира, като континент с много и различни езици и традиции. Споделените ценности, стремежът към единство, но и запазване на духовната самобитност на всяка една страна, променят текста записан в конституцията на ЕС, като мото на Европа – "Единни в многообразието". Ще съумеем ли наистина да съхраним своите традиционни, типично национални характеристики, като отделни нации или с течение на времето ще заприличаме на западните европейци, тези, които сме свикнали да ни дават за пример във всяко едно отношение.

Може би наистина има много неща, които можем да научим от своите събратя, като страни в европейския съюз, като започнем от невероятната чистота, която се поддържа в Европейските столици и по-големите провинции, преминем през красивите и живописно украсени фасади от разцъфнали слънчеви цветя и стигнем до умението да обичаме и зачитаме, да възхваляваме и показваме на чуждестранните туристи – забележителните личности, занаяти, битов фолклорен и самобитен дух на България. В този аспект, ние имаме какво да се стремим да съхраним, но и какво да успеем да научим от Западноевропейските ни съседи, като нации.

Когато пиша тези редове, с радост си спомням за моите първи излизания в Лондон, Виена, Мюнхен и Париж и искам да споделя, че всяка една страна има своя невероятен колорит, който не може и не бива да бъде унифициран. В това число и ние като българи имаме своите традиционни български обичаи, занаяти, литература, герой и култура, които със сигурност могат да впечатлят и не само могат, но и впечатляват чуждестранния турист. Така, както аз се впечатлих от величието на Тауър Брич над Темза, ще се радвам да узная, че европейски туристи са удивени от Моста на Кольо Фичето над река Осъм в Ловеч.

Така, както ме покори Айфеловата кула в близост до река Сена, ще бъда щастлива да разбера, че крепостта Царевец край Велико Търново и Янтра е впечатлила западните изследователи на нашите архитектурно- културни и исторически ценности.

Така както ме плениха изящните виенски дантели, откривани дори в архитектурата, ще бъда горда да разбера, че тревненската дърворезба е впечатлила чужденците със своите невероятни фрески, самобитност и устойчивост във времето.

Разбира се не мога да забравя – часовниковата кула – Биг Бен, Катедралата Свети Паус, Кралския дворец, Абатството, Парламента и площада Пикадили съркас в Лондон, нито Лувъра, Арката на Свободата в Париж, Версай и другите чудесни дворци във Франция, но в съзнанието ми винаги ще бъде онова родолюбиво начало закърмено със стихотворението на Вазов "АЗ съм българче" и винаги ще търся корените и в нашата вековна история, защото знам, че България е била, е и ще бъде в Европа, и не може да бъде по друг начин.