Как изглежда в българските очи едно уелско начално училище?

Началното училище в Тонирайфел е малко и за стандартите на Уелс. Там също закриват училищата с малък брой ученици. Инспектират ги на 6 години, но специалисти от “регионален инспекторат по образованието” извършват перманентен контрол чрез справки и информации по интернет.

Едноетажна сграда отваря врати и любезните домакини въвеждат гостите си в пъстрия училищен свят. Учениците в Уелс носят униформи, но различието и жизнеността им струи от изцяло облепените и украсени стени с техни творби и художествени импровизации в класните стаи, в коридорите.

Гостите са от Гърция, Словакия, Полша и България, а срещата е част от проекта “Децата рисуват приказки за Европа”, финансиран от ЕС по програма “Сократ”.

Тук за наша радост, 6-годишните уелсчета са харесали българската приказка “Дядо и ряпа” и са изрисували почти цялата стена в занималнята си с тази история. Разгледали са най – напред рисунките на свищовските деца от ОДЗ “Чиполино” и са съчинили по тях своя приказен вариант на “Дядо и морков”. И в този ден, накичени с български мартенички, те в надпревара разказват на гостите кой е любимият им герой и колко е важно да са заедно всички, за да се справят с трудностите.

На уелските деца им е разрешено да играят в стаята с пясък, с вода, да рисуват всяко свое вълнение, да споделят, уважават и разбират своите чувства и тези на другите. Нямат много играчки. По-скоро си ги изработват самички от хартия и боички. Възхитително е да сътворяваш всеки ден нещо ново според необходимостта и желанието си.

Продължителността на учебните часове за по-големите не е строго регламентирана. Учителят преценява колко време да отдели за усвояване на новото знание. Понякога се работи по групи в коридора, направо на пода.

Фоайето на училището служи и за физкултурен салон, и за концертна и изложбена зала, и за столова. Както и в другите европейски страни, тук също е забранено в училищата да работят павилиони за лакомства. На обяд дежурни ученици подреждат маси и пейки, учениците казват благодарствена молитва и обядват с приготвената от къщи храна. Помага им непедагогическият персонал в училището. Само след час всичко отново е на мястото си.

На 1 март Уелс чества националния си празник. Символите са жълтият нарцис, който вече е цъфнал в градините и червеният дракон. В празничния си концерт, в танците и песните си, учениците от Тонирайфел с вълнение танцуват и пеят на чужденците за уелските легенди и традиции и за новите си надежди.

Да, в българските очи уелското училище е спокойно и щастливо място, една европейска приказка, нарисувана в свежо зелено.