Париж – сън сбъднат

05.12.2006г. / 14 01ч.
Аз жената
Париж – сън сбъднат

Наистина ли сме в Париж? С моя житейски спътник, двама бодри пенсионери, обикаляме трескаво галерии, музеи, дворци, паркове и бистра... Наистина “безкраен празник“и същевременно всичко ми е някак странно познато... Имам известното “dega vu” или това е в резултат на наслоения от книги, филми, разкази на посетители?... И много въображение!!!

Още пазя като спомен от юношеските години картата на френската столица, по чийто улици в омая се разхождах, строейки в мислите си интригуващи сюжети...

Не, не е сън! Всичко наоколо определено е реално... Изведнъж осъзнавам нещо много-много просто – аз съм си у дома!!! Това, което съм желала, не е било някаква химера, а нещо, което ми принадлежи и от което съм неразделна част!...

Моят Париж през пролетта на 2005 г.

Montmartre Париж – сън сбъднат... Връх, от който извира Цветна магия!...

Eiffel Tower 1 Ръка за ръка
летим плавно нагоре.
Растящ хоризонт...

Eiffel Tower 2
Как сме живели
без този свят, изваян
неръкотворно

Eiffel Tower 3
(контрапункт)
Врабче нехае
между клони железни:
“Суета хорска!”...

Champs Elysees
Улица-песен...
Вдъхновените стъпки
бележат ноти.

Внезапна тъга в Louvre
Много сме грешни
щом толкова красота
не ни спасява...

Sacre-Coeur (базилика)
Сърце свещено
бди над града-легенда,
за да пребъде!
Кадър от Париж, който искам да забравя...
Дъжд. Пейка. Човек.
Свит на кълбо, без лице...
Бог да го пази!!!
“Дъжд и слънце над Сена”
/По Жак Превер/
Блести неспирно
Реката на живота
и в скръб, и в радост...
Спускане в метрото
Горе – шармантно...
Долу бучи черен свят
(“Се ла ви!” – казват...)
В Люксембургската градина
Рамо до рамо
Постеля върху земята.
Всички сме братя.
*Озарение в музея на Роден*
Пак повярвахме –
Човекът не е грешка
на Всевишния!...
Минавайки под Arc de Triomphe
Символ величав
на отминала слава
Духът живее!
Препрочитайки Ремарк...
В ресторант “Максим”
чакам Равик и Джоан...
“Гарсон, калвадос!...”
Оноре Дьо Балзак
Огромно сърце –
като самия Париж...
Пулсът – камбана!
Движение “На забавен каданс” по мостовете на Сена
Нещо повече
друг!...
Преклонение пред великолепната Notre Dame Cathedral
Моля те, МАЙКО,
Смили се над нищите
пред твойте двери!...

Коментирай
2 rate up comment 0 rate down comment
Нина ( преди 10 години )
Това е най-живата статия, която съм чела скоро. Поздравления за автора, не пише коя е.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар