Анна-Мария Николаева: Влюбвам се... в очите!

Изкуството е такова, каквото е, благодарение на хората, които го правят. Неговата многопластовост се дължи на разнообразните образи, които го изграждат. Като тези в театъра и киното. Екипът ни успя да се срещне с една талантлива млада актриса на име Анна-Мария Николаева.

Не само името й звучи красиво. Тя самата е такава. Красотата й не е само външна, но и вътрешна. Анна е мечтател, любител фотограф, обичаща и раздаваща любов. Една цветна душа, която само един актьор може да притежава.

Повод за нашата среща с нея бе холандската лента „The Paradise Suite“ с нейно участие, която ще се бори за престижната награда „Оскар“. Ето какво сподели пред екипа ни.

Идвате от репетиции. Разкажете ни малко повече?

Да, това е второто ми дипломно представление, тъй като съм четвърти курс и завършвам в момента в НАТФИЗ. Сега имаме репетиции с Герасим Дишлиев – Геро за представлението „Частица път“ (Частица²(i) = ПЪТ/2), което ще се играе на 10 и 11 декември на сцената на учебния театър. Това е драматичен мим спектакъл, в който има много пантомима, много стих, много красота, много срещи за нас и много път, накратко. Това са едни репетиции, които са изключително емоционални. Надявам се, че на хората ще им хареса и ще осъзнаят, че пътят е по-важен, а не да пристигнеш някъде и да си там, а как отиваш донякъде.

Как се роди любовта ви към театъра и какво ви изведе на пътя на изкуството?

Като бях много мъничка, баба ми четеше „Майстора и маргарита“. Тя толкова много ми я е чела, че аз бях запомнила 21-ва глава наизуст и една вечер излязох да я декламирам пред роднини. И тогава решиха, че аз трябва да правя нещо и първо се започна с балет, след това художествена гимнастика. Все още пазя снимка, на която баща ми ми е подарил първия букет след балетно представление. И малко по-късно, когато бях ученичка в Първа английска гимназия посещавах театрална студия „Игра“. Въпреки че тогава много рисувах и се занимавах с пластика си мечтаех да кандидатствам в академията на МВР за криминален психолог.

Един от последните ви проекти е с Деси Тенекеджиева. Разкажете ни малко повече за него.

Проектът „Живот като на кино“ е на Фондация „Стоян Камбарев“. Благодарение на невероятната актриса и моя приятелка Деси Тенекеджиева ще можем да видим 33 оригинални фотографии, инспирирани от киното, а изложбата ще бъде на 19-ти ноември в НДК. Фотографиите, в които аз участвам заедно с Деси са вдъхновени от филма „Кабаре“, разбира се Деси влиза в кожата на Лайза Минели.

Вие сте изключително динамична личност. Интересите и заниманията отнемат голяма част от времето ви. Може ли да се каже, че животът ви е живот като на кино?

Според мен като на кино са моментите с любим човек. Да изгледаш един хубав стар български филм, да вечеряте, да пиете вино и да си говорите. Без да звънят телефони, а вниманието да е към човека до теб и да може да си говорите и да общувате.

Вие сте и дипломиран преподавател по класическа йога, скоро завършихте и ниво рейки. Какво ви дава тази практика?

За мен йогата е много специална. Винаги денят ми започва и завършва с неща, свързани с нея. Тя е нещо, което ни поддържа, дава ни живот, учи ни на баланс.

Какво освен йогата ви зарежда, балансира?

Намирам най-добрия баланс, когато се срещам с някого, с хора, с публика. Също така се презареждам, когато край мен има вода, обожавам водата! Има ли вода около мен, аз съм щастлива.

Разкажете ни малко повече за холандския филм с ваше участие „The Paradise Suite“, който е предложен да бъде сред номинираните за „Оскар“ в категорията „Чуждоезичен филм“. Как ви поканиха да участвате в него?

Когато се проведе кастингът, бях с бъбречна криза. Знаех, че на другия ден ми предстои кастинг, обадих се на режисьора и му казах, че няма да мога да се явя. Чухме се на другата сутрин, продължавах да се чувствам зле, но въпреки това се явих. Когато продуцентката на филма ме видя ми каза, че не ми личи че съм болна и веднага ми предложи образа на героинята Николета, след което започнахме да говорим по работа. В лентата си партнирам с две прекрасни български актриси – Силвия Петкова и Анжела Недялкова.

Как приехте новината, че филмът ще се бори за „Оскар“?

Беше много странно, лятото покрай едни кастинги и снимки, успях да се срещна с един невероятен актьор – Найджъл Барбър, който играе в последния филм „Мисията невъзможна“. Той ми изпрати линк и като го отворих видях, че пише за „The Paradise Suite“, че е предложен да бъде номиниран за „Оскар“. Приех го като на шега и тъй като съм много разсеян човек, пропуснах и световната премиера на филма, която беше в Торонто. И дори вчера продуцентката ми Елън ми е писала, че има премиера на филма в Естония, другия четвъртък, но няма да мога да присъствам, защото имам представление. Надявам се да мога да гледам филма на „София филм фест“ или нещо подобно., тъй като съм гледала само суров материал, но не и филма в завършения му вид.

Какво освен театърът ви вдъхновява?

Вдъхновяват ме влюбването във всяко нещо, във всеки един момент. Вдъхновяваме морето.

Колко често и лесно ли се влюбвате?

Влюбвам се в много малки неща, непрекъснато. В човек, по-трудно, много бавно и основно в очите.

Защо именно в очите?

Защото всичко в човека се променя. Остарява. Само очите не остаряват.

Проект, върху който очаквате да започнете работа в близкото бъдеще?

Имам предложение да участвам в един гръцки проект, който ще се снима на морето. Историята много напомня за тази във филма „Топ гън“. Аз обичам моторите и втори път ще се снимам с мотор. Първия път претърпях много тежка контузия, това бе преди няколко месеца.

Как ви промени катастрофата?

Катастрофата ме промени из основи. Сякаш изтри всички страхове, които съм имала. Да ти кажат „Ехо, теб можеше въобще да те няма“ те кара да преосмислиш ценността на малките неща. Като цяло ме накара да съм по-смела и да не нося маска. Всеки от нас е несъвършен и точно в това се крие красотата му. Съвършен е само мигът. И като си припомня онзи миг – катастрофата – тогава до мен застана един човек. И ми помогна. Ужасно много. Благодарна съм му. А, да, и оттогава всеки ден се питам „За колко неща съм благодарна“ за изминалите „като на кино“ 24 часа. (усмихва се).

Има ли големи имена в киното, на които се възхищавате?

Аз съм израснала с френско и българско кино, но обожавам филмите на Фелини, а един от най-любимите ми филми е „Казабланка“. Харесвам старото кино. Възхищавам се на Ингрид Бергман, Моника Белучи, Роми Шнайдер.

Кога една жена е красива?

Когато има мъж до нея, който я обича.

Обичате да пишете поезия... Колко често го правите?

Почти всеки ден пиша. Записвам своите добри и лоши преживявания и покрай тях ми идва и да пиша поезия. Даже един от моите текстове е част от дипломното ми представление.

Ще споделите ли нещо с нашите читателки?

Искам да ми бъдеш

Паспорт

Да знаеш всичко за мен

И когато забравя коя съм ти да знаеш

Искам да ти бъда в куфара

Никога не можеш да вземеш всичко, което искаш като тръгваш на път, но

Искам за мен да има място.

И да ти трябвам

По пътя

Вашето послание към читателките на Az-jenata.bg...

Всеки ден може да е последният. Обичайте днес. Да, всеки от нас е несъвършен и именно затова е прекрасен. Съвършен е само мигът. Отдайте му се.

Снимки: Павел Стефанов и Александър Петличков